ОТБОЙ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТБО̀Й, ‑о̀ят, ‑о̀я, мн. няма, м. Воен. Военен сигнал за прекратяване на военно действие или на въздушно нападение, даван обикн. с тръба или сирена. Тръбата свири отбой. Гърмежите пресекнаха. Д. Марчевски, ДВ, 189. Едни след други високо сред нощта прозвучаха тръби, наши тръби, които свиреха отбой. Й. Йовков, Разк. II, 143. Тръбачът свири отбой. Веригата се прибра. М. Яворски, ПОББ, 41. Докато разговаряхме с нашите любезни домакини, сирените на три пъти дадоха тревога и отбой. Г. Караславов, Избр. съч. III, 24. // Военна команда за прекратяване на военно или отбранително действие. Полковник Добрев даде отбой. Той считаше проверката на бойната готовност за завършена. Кр. Кръстев, К, 28. Командирът на ескадрона даде отбой и войниците в безпорядък се отправиха към конете. Ж. Колев и др., ЧБП, 141. На занятията той скача заедно с другарите си от танковете. Обучават го да изпълнява бързо командите "отбой" и "забой". НА, 1964, бр. 4767, 2.

◊ Бия отбой. 1. Воен. Давам сигнал за прекратяване на военно или отбранително действие. 2. Разг. Отстъпвам, отказвам се от мнението или намерението си. Още не е извършено благодеянието и Вие почнахте да ругаете благодетеля. — А, да го ругая, — започна да бие отбой Дринчев — не съм имал никога такова намерение. Аз само разсъждавах на обща, на философска почва, така да се каже. Ст. Чилингиров, РК, 78. — Аа, почнахте да биете отбой, другарю Памукчийски? — позасмиваше се той. — Скок викахте по-рано да правим, ама май че грешно скочихме, а? Ст. Даскалов, ЗС, 162.