ОТБРА̀Н

ОТБРА̀Н, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от отбера като прил. 1. Най-добър в някакво отношение в сравнение с другите от същия вид. Венецов разговаряше любезно с най-отбраните посетители, на първо място с околийския управител, с кмета и със стария свещеник. Г. Караславов, Избр. съч. II, 47-48. Ще надойдат на сватбата все отбрани хора, кой с бомбе, кой с копринена кърпичка и с ръкавици от свинска кожа. Св. Минков, РТК, 118. — Знаете ли какво нещо са гърците, Прайбиш? Яхти, вили, жени... всичко предоставят на ваше разположение! ... Пожелаете общество — веднага ви представят в най-отбрания клуб. Д. Димов, Т, 206. До нея е изправен голям долап пълен и препълнен с книги и списания — се отбрани, най-добрите. Т. Влайков, Съч I, 1941, 494. Се удриа, два юнака млади / с тие триста отбрани юнаци, / та посекле триста мина силни. Нар. пес., СбБрМ, 1942, 98.

2. За семе, зърно, разсад — който е отделен като най-добър. Огняновските кръстовачки бяха много разтревожени. Те произвеждат отбрани семена за домати, които Земснаб заплаща по двадесет и три хиляди лева за един килограм. Но през тая първа за тях година са се случили много объркани работи. А. Каралийчев, ПД, 53. Двамата с Найден избираха класовете.. Престилката ѝ е пълна с отбрани класове. К. Петканов, ОБ, 230. Бързаше да приготви казана за ракия, която Лазо щеше да извари по-късно, да свърже свеслата отбрано грозде за зимъс и да тръгнат. Ем. Станев, ИК I и II, 89.

Списък на думите по буква