ОТБРУ̀ЛЯМ, ‑яш, (разг.) несв.; отбру̀ля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Отбрулвам. А вихрите сред степите безбрежни / отбрулят жълтите листа. Хр. Смирненски, Съч. I, 81. отбрулям се, отбруля се страд.