ОТБУТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТБУ̀ТВАМ, ‑аш, несв.; отбу̀там, ‑аш и отбу̀тна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. отбутнат св., прех. Отмествам, отстранявам с бутане. Ала преди той да протегне ръце, за да прегърне внука си,.., бабата отбутна пъргаво дядото настрана и първа прегърна внука. П. Велков, СДН, 328. Здрав селски младеж,.., събрал сякаш из прохода нови сили, отбутваше Нина от скалата и вземаше

лоста от ръцете ѝ. Ст. Даскалов, СД, 431. — Заповядай, седни — каза чичо Гьорге. Но Бондоков само веднъж си гребна от супата, вкуси от яхнията, отбутна чиниите настрана. Н. Нинов, ЕШО, 48. Щом се изпече хляба и увря чорбата, Захарина отбутна огъня из под котлето, свлече жаравата от връшника и седна до огнището да чака копачите. Ил. Волен, ДД, 81. Така, както остана камарата им по вършитба незавършена, стрина Крема, щом забеляза една вечер облаци по небето, накара Орлица да изнесе от вадата няколко кобилици вода, та да напръска сламата, отбутната за завършване. Ил. Волен, ДД, 85. отбутвам се, отбутам се, отбутна се страд.