ОТВАЖДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТВА̀ЖДАМ1, ‑аш, несв., непрех. Диал. Отивам; отвадям, отводям, отвождам2, отхождам. — Е-е, немам време сега да ти разправям! Не виждаш ли, че отваждам на реката да изплава дрехите? Т. Влайков, Съч. II, 2. — Къде си подранила така, ма Тинке? — При мъжо си отваждам, та къде! Ст. Даскалов, СД, 240. Тези татаря.. много стока карат: говеда, овце, кози, сюреци, но и те не знаят къде отваждат. М. Кънчев, В, 61. Бейо льо, бейо, султанино / .. / Утря е свет ден Великдян, / сичките хора на черкува, / на черкува, бейо, отваждат. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 126.
ОТВА̀ЖДАМ СИ несв., непрех. Диал. Отивам си. Она осъвнала на заранта рано и се пременила и си отважда дома. СбНУ ХLI, 428. Но чувам другарят ми .. казва: "Хайде, ставай да си идем". И тъй отваждаме си ний у нази. ЦВ, 1859, бр. 440, 3.
ОТВА̀ЖДАМ2, ‑аш, несв.; отва̀дя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. 1. Отмествам, отмахвам, отстранявам. Райка стоеше над кладенеца и гледаше, като преливаше вода от менчето, без да се сети да го отвади и да тури стомната да се налива. Т. Влайков, РП I, 78. А тя седеше над главите на жаданите си синове, ни на една минута не отваждаше очи от тях и не мислеше за сън. Н. Бончев, ТБ (превод), 11.
2. Махам, изземвам; отгрибам, оттурям. Ако на устояното мляко отвадим сметаната,
па сипем няколко капки солена кислота, то у него ся отделя влакнеста маса — казеин. С. Веженов, Х (превод), 106.
3. Прен. Отклонявам. Ами ти защо щеше да излягваш при владиката? — попита той [хаджи Минчо], за да отвади разговора и да не отговори на запитването ми. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 30. отваждам се, отвадя се страд.
па сипем няколко капки солена кислота, то у него ся отделя влакнеста маса — казеин. С. Веженов, Х (превод), 106.
3. Прен. Отклонявам. Ами ти защо щеше да излягваш при владиката? — попита той [хаджи Минчо], за да отвади разговора и да не отговори на запитването ми. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 30. отваждам се, отвадя се страд.