ОТВА̀ЛЯМ

ОТВА̀ЛЯМ, ‑яш, несв.; отваля̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Диал. С валяне, с търкаляне отмествам, отмахвам нещо. С изтръпнали пръсти отвалиха чувалите от вратцата.. после по-големият се престраши и я открехна. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 501-502. Одисей тоз час би му [на циклопа] забил ножа в гърдите, ако да го не спираше мисълта, че гърците сичките заедно не ще могат да отвалят голямата канара от входа на пещерата. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 94-95. През нощта срещу неделя стражарете, които пазили гроба, усетили, че земята се тресе и видяли един ангел с бяло лъскаво облекло, който отвалил камена от гроба и седнал на него. Д. Манчов, НП (превод), 120-121. отвалям се, отваля се страд.

ОТВА̀ЛЯМ СЕ несв.; отваля̀ се св., непрех. Диал. 1. Отмествам се, отмахвам се. Отвали се булото. Н. Геров, РБЯ, 397.

2. Разотивам се, разнасям се. Отвали се калабалъкът. Н. Геров, РБЯ, 397.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

Списък на думите по буква