ОТВА̀РА

ОТВА̀РА ж. 1. Наситен разтвор, отделен след варене на чай, билки и под.; запарка, отварка. Маджурката, видяла го начумерен, се досеща, че буйнството му ще бъде страшно, и приготвя малко татулова отвара — сутрента ще я налее в зелевата чорба, той ще я изпие, няма да се отрови, а ще спи, докато омекне гневът му. Д. Вълев, Ж, 59. Полезно е да се пият подкиселени и газирани течности, сокове от кисели зеленчуци и плодове, боза, отвара от чай. ВН, 1955, бр. 187, 4. През 1534 г. Картие използувал отвара от борови игли за лекуване на скорбута. Б. Банков и др., ВВ, 57. Откак ся превари млякото .. намеси му ся на един дял мляко два дяла вода. Наместо вода някои си зимат слаба отвара от липов цвят или от анасон. Й. Груев, Кн 7 (превод), 76.

2. Диал. Извара. От кравите се издояваше по два чебъра мляко, подквасваше се или се правеше на сирене и отвара и отиваше за работниците. Й. Йовков, ЧКГ, 74. Имаше сложено печено агне, чиния със салата и една вкусна баница, цяла обляна с отвара. Д. Немиров, КБМ, 45. Йоще ма йовчар излъга / за едно цедило сирене. / То да бе баре сирене, / ами червива отвара. Нар. пес., СбВСт, 825.

Списък на думите по буква