ОТВАРАЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТВАРА̀ЧКА ж. Приспособление за отваряне на бутилки, буркани и под. Отварачката минава от ръка на ръка, пяна и олелия се вдига и заливат всичко наоколо. — Ха наздраве! В. Жеков, ТП, 124. А щом получи някой от отделението колет, без Трайчо не се отваряше.. Ако трябваше нещо да се измие, да се намери вилица, ножче с отварачка или разни други приспособления, Трайчо е незаменим. К. Грозев, СС, 50.