ОТВАРДВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТВА̀РДВАМ, ‑аш, несв.; отва̀рдя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. Отървавам, от‑

бранявам. Станкул .. луд се впусна по момите.. Загони той тъкмо тая, по която го бяха сватували преди. Момата затича след Галунка, викаше ѝ да я отварди, но личеше, — моли не от сърце. А. Страшимиров, А, 26. Козата пак се бе върнала при овошката и я бръстеше, та [човекът] изтича да отварди овошката. Й. Радичков, ББ, 179. Тези девойки, като бяха извадили вода, за да поят овците си, дойдоха овчаре, които искаха да ги пропъдят, но Мойсей отварди девойките. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 193. отвардвам се, отвардя се страд., възвр. и взаим. Те ме усетия вашите пцета, / .. / аз са наведох, тънка фидано, / камик да зема, да се отварда. Нар. пес., СбВСтТ, 996.