ОТВЕДНЪЖ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТВЕДНЪ̀Ж нареч. 1. Изведнъж. Тя беше си мислила за много неща, а сега си мислеше как беше се поминал едно време свекърът ѝ. Като канара човек беше, здрав, як, а падна и се повали отведнъж, като сноп. Й. Йовков, ВАХ, 179. После те се разпръснаха в различни посоки, изгубиха се в пелената на облаците и гласовете им се стопиха отведнъж. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 104. Наскоро по това дойде йедин гълъб и по него друго йедно ято гълъбе, и сичките нападаха на житото, без да огледат примките, и така ся изловиха сичките отведнъж. Кр. Пишурка, К, 83-84. Дивий човек добива храната си от лов, успеха на когото не е всякога верен; затова дивий начесто гладува по цели дни и подир това като намери благоприятен случай, претоварва си стомаха отведнъж. Ч, 1875, бр. 6, 263.

2. От пръв път, от един път. Хората от селцето никога не купуваха отведнъж стока. Те ходеха настойчиво седмици наред, подбираха.., чакаха спадане на цените. Й. Радичков, ББ, 121. И замечтахме за още една крава.., мама хем искаше да направим търговията, хем някак не смееше да се реши отведнъж, за да не сгреши. Кр. Григоров, ОНУ, 104. А бе че нали се мъчим да направим българи владици, ама отведнъж не става. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 32. Не може ли отведнъж, / опитай ся пак. П. Р. Славейков, Г, 1866, бр. 12, 96.

— Други (остар.) форми: отведна̀ж, отведнъ̀жд и (диал.) отедна̀ж, отеднъ̀ж.