ОТВЀЖДАМ

ОТВЀЖДАМ, ‑аш, несв.; отведа̀, ‑ѐш, мин. св. отвѐдох, прич. мин. св. деят. отвѐл, св., прех. 1. Съпровождам, водя някого (чо‑

век или животно), за да отиде другаде, на друго място; завеждам. Противоп. довеждам. Свещеникът ни отведе в къщи. Неговата невяста ни сипа чудесна пилешка чорба в пръстена паница. А. Каралийчев, В, 99. Момичето се олюля, смъкна се на пода и обгърна с две ръце колената на старата жена.. Тя я вдигна, отведе я до миндерчето. Г. Райчев, ЗК, 185. Забрави да погледне за конете. А когато мина покрай каруцата в своя двор, той не се попита, кой я беше докарал. Нито пък забеляза Бояна, който отвеждаше конете в обора. К. Петканов, ДЧ, 373. Тя пристъпи до баща си, който я държа за ръка до свършването на святата литургия, и сетне я отведе с голяма радост в двора си. Кр. Пишурка, К, 145. // Карам някого да иде, да отиде другаде или в определена посока. Скараха се [жените], хванаха се за косите. Велика с мъка ги разтърва, отведе сестра си настрана и я посъветва: — Друг път пред мъж да не се карате. К. Петканов, МЗК, 172. По едно време Бъзунекът повика Еньо в стаята с таен и лукав жест. Еньо помисли, че и той ще продава нещо, хвана го за ръка и го отведе вътре. Елин Пелин, Съч. III, 131. — Само да изскокнем до "Малкия стол" над водопада, оттам аз ще ги удържа до довечера, а ти отведи Рада нагоре, — каза Соколов. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 220.

2. Диал. В съчет с очи, поглед — отклонявам, извивам, обръщам настрана или в определена посока (очи, поглед); отмествам. Филип гледаше след нея — фигурата ѝ, дребничка и девически стройна, се изгуби в навалицата на плажа и едва тогава той отведе поглед. Е. Манов, БГ, 165. Юнона нещо се бавела, останала последна в кабинета на полковника. Той я погледнал въпросително, тя отвела очи, подвоумила се. А, 1978, кн. 37, 45. Неволно са се притиснали един към друг. Но лавината се вмъкна помежду им, изтръгва ги от топлината на близостта им. — Какво? Нима замразихме любовта си, за да я запазим вечна? — възкликна Дара и изведнаж отвежда поглед към ухото му. — Ушите ти са побелели! — се сепва тя. Бл. Димитрова, Лав., 227.

3. За превозно средство — откарвам, закарвам някого някъде. Той [Емил] вече мислеше не за близките си.., а за фронта, закъдето го отвеждаше специалният влак. Ив. Мартинов, СНУ, 117. Оттук.. през долините с гъсти лозови насаждения.. — камион или кола ще ме отведат в синята долина на Росица. З. Сребров, Избр. разк., 183. Съмнало не съмнало, ние търчим към гарата.., отгдето часа в 9 1/2 специалният трен на параходното дружество ще ни отведе в Хавърското пристанище. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 27.

4. Водя, вземам някого със себе си отнякъде, за да отидем заедно на друго място. Станка знаеше, че Борис е писал писмо до баща си. Тя също като него чакаше с нетърпение съдбоносния отговор. А ето че вместо отговор пристигнал сам бащата и го отвел. Г. Караславов, ОХ I, 254. — Лазе... Да дойде да я [Ния] поиска от баща ѝ, да дойде да я отведе. Д. Талев, ЖС, 346. Драгия още говори. — Сега дойдох да ти кажа това, защото утре заминавам. Догодина ще се върна. За теб ще се върна. Ако ме искаш Тинке, с каква радост ще те отведа. А. Каменова, ХГ, 153.

5. Принудително водя някого някъде; закарвам2, откарвам, обикн. под стража. Още същата вечер дойде от градеца полиция и го отведе. След няколко дни всички научиха, че партизанинът бил застрелян. П. Вежинов, НС, 174. А Раковски, като разбираше това и като се страхуваше, че колебанието можеше да струва живота на всички, направи последно усилие над себе си и извика неумолимо на гвардейците: — Вие не чухте ли заповедта! Отведете го! Ст. Дичев, ЗС I, 244. Една сутрин го [съпруга] отведоха. Напразно тя чака и ходи да го търси от участък в участък. М. Грубешлиева, ПП, 145. Отвели тогава злодея / злосторен, / затворили този субект. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 36. // Разг. Отвличам, открадвам. Побягнала една мома загорчанка по личен и снажен крайшчанин, дюлгерин, а майка ѝ плаче и нарежда: "Баре да беше се оженила за туканец, а то, турлак я отведе!" СбНУ ХХХII, 87. Па немало госке да им дойдат, / на са дошли турци яничаре: / Закарали коня Дебеляна / и отвели нему пръвно либе. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 102. — Не се цару мужко дете роди, / но йе бегу робиня бегала. / Йем бегала, йем коня отвела. Нар. пес., СбНУ ХХII-ХХIII, 40.

6. С предл. на, в, за и следв. същ. Принудително водя някого някъде, за да бъде подложен на нещо, за да изпадне в състояние, посочено от съществителното. Тогава челеби Сюлейман.. завладя Велико Търново.., отведе на заточение патриарх Евтимия. А. Каралийчев, МИ, 37. В суматохата, която ще се създаде сред стражарите, партизаните ще освободят арестуваните наши другари, които отвеждат за разпит в града. П. Михайлов, МП, 119. Той си спомняше други случаи, дето властта не подканяше на ласкав български език като тоя смешен белобрад генерал, а с камшици отвеждаше хората на ангария. Ст. Дичев, ЗС I, 65. Ще те запомни / този сив тунел. / Страхливец никога не вдига сватба, / когато / го отвеждат на разстрел! Е. Евтимов, Худ. С I, 349-350. Асирийский цар.. отвел израилтяните.., в робство. Г. Йошев, КВИ (превод), 44. Повелял на слугите си да я [девицата] хванат на улицата и да я отведат на съд. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 286.

7. За път, следи, стълба и под. — имам определена посока и насочвам движението на

някого или на нещо до определено място; завеждам, закарвам2. Единият [път] беше този, по който дойдохме, а другият — успоредно на реката, отвеждаше в село Билинци. Сл. Трънски, Н, 225. Дирите ясно личаха върху снега и така две по две отвеждаха надолу към падината. Й. Стоянов, ПД, 85. В дъното се виждаше дървена стълба. Тя ме отведе до горния етаж. И. Петров, ЛСГ, 63. Кой знае защо улиците ме отвеждаха на едно и също място: разграден двор — просторен, но някак си кух, а в центъра му разкривена и облегната на себе си къща. Р. Сугарев, СС, 12. В стената, ограждаща западния двор, се намира и тайният изход от крепостта, който е отвеждал далеч зад градската стена. ВН, 1958, бр. 1997, 4. Оттам едно добро право шосе ма отведе за шест часа в София, дето австрийский вицеконсул ма прие тъй добре, щото скоро забравих петнадесятодневните мъчнотии по пътя. Лет., 134.

8. Прен. За чувства, мисли и под. — насочвам мислите, действията на някого към осъществяване на нещо, към определена цел. Когато беше трезвен, той се заричаше да не ходи вече при Марийка, но на другата вечер самотата пак го отвеждаше при нея. И. Петров, НЛ, 235. Никога досега не беше изпитвал такова чувство: смес от дълбока тъга, а заедно с това и някаква светла мечта, неутолима жажда за новото, за неизвестното, което го мамеше, викаше и отвеждаше към Новия свят. Ал. Бабек, МЕ, 14. Нова година е... Той се обърна, сънят не идваше. Мислите му го отвеждаха в миналото, когато в родния му град посрещаха с родителите си Нова година. Ст. Мокрев, ПСН, 67-68.

9. Непрех. С предл. към, на, в. Прен. Ставам причина за появата на нещо; предизвиквам, пораждам някакво следствие. Безграничната обич и дълбоката увереност в силите на народа разкриват неизмеримата дълбочина на патриотизма на Апостола. Светъл и чист, всеотдаен и безкористен.. той не го отвежда към шовинизъм. Ив. Унджиев, ВЛ, 198. Страхувам се да не изгубя нещо много интересно... Може баш когато не отида да се случи най-забележително нещо за гледане и слушане. Ах, това наше човешко любопитство, което невинаги отвежда на добро. М. Яворски, ЕСВ, 126. Изведнъж загуби [Марина] охота да продължава повече този разговор, който все отвеждаше в някаква безизходица. Д. Фучеджиев, Р, 201.

10. Насочвам нещо да се движи в определена посока до определено място. Слънцето жареше немилостиво посърналите ниви.. Селяните се молеха за дъжд. — Елате, елате! — зовеше реката. — Аз нося влага, много влага. Вземете я.. Хората я разбраха.., прокопаха вади и отведоха водата до засушените ниви. П. Бобев, ЗП, 116. Тръбицата, която отвеждаше газта, стоеше под карбуратора. А. Гуляшки, МТС, 325. Подвижни (коритообразни) каучукови ленти върху ролки отвеждат пясъка в бетонния завод. З. Сребров, Избр. разк., 203. Отвеждаме парата, получена от кипящата вода в колбата, с тръба във водата на калориметъра. Физ. Х кл 1951, 85.

11. Остар. Отстранявам, изолирам. Догде еще не ся е изпълнил обрядът на клятвата, страните могат да отвеждат вещите люди кога нямат качествата, които ся искат от закона. ВП, 115. Владиката.. истина показал, че от Едрене отхожда, за да стане униятин.., но след неделя ся врънал на Фенер и отвел от униатската церква Евдоксиадский епископ. АНГ I, 705. На подсъдимите и на ония, които са пострадали от престъплението или от простъпката, ся позволява по законни причини да отвеждат съдиите от участие в съдението на делото. ВП, 109. отвеждам се, отведа се страд. Разпореди да се отведе веднага с колесница Нейно величество в манастира Света Богородица. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 166. Уж свършихме, а тате все измисля по нещо ново: биволиците да се напоят, да се отведат на ливадата, да вадим градината. В. Бончева, АП, 31. Идущата събота, т. е. втората подир сватбата.. невястата, поканена, отвежда се у бащината ѝ къща на посяда за през целий ден. СбНУКШ ч. III, 85.

— Друга (диал.) форма: отвождам1.

Списък на думите по буква