ОТВЕЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТВЀЗВАМ¹, ‑аш, несв.; отвѐжа, ‑еш, мин. св. отвѐзах, св, прех. Диал. Отвързвам, развързвам. Намерила останалата кесия, отвезала я и захванала да рови из нея. Л. Каравелов, Съч. VII, 43. ‑"Отвезвай луйка шарена, / задевай мъжко детенце, / па айде, снао, иди си, / сама е дома майка ти." Нар. пес., СбВСтТ, 234. отвезвам се, отвежа се страд. и възвр.

ОТВЀЗВАМ², ‑аш, несв.; отвеза̀, ‑ѐш, мин. св. отвѐзох, прич. мин. св. деят. отвѐзъл, ‑зла, ‑зло, мн. ‑зли, св., прех. Остар. и диал. Откарвам, закарвам. Трипани беше заръчал на Малама да изпрати една ладийка на крайморието да го чака там, за да го

вземе и отвезе на кораба. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 117. Българете носиле тези топове на ръце повече от 100 разкрача и защото не им пратиле коне да ги отвезат, а ги нападнала турска нова сила от пехота и конница, принудени биле да ги оставят на полето. НБ, 1876, бр. 39, 154. Добрата девойка много пъти плакала от радост и често текла на бреговете морски да гледа, няма ли да ся види някой кораб, който да ги отвезе в Европа. С. Радулов, НД (превод), 110. отвезвам се, отвеза се страд. Ферхадбей, като я зърна, тръгна след нея и влезе също тъй в парахода.., с който имаше да се отвезе на Буюкдере. Св. Миларов, СЦТ, 87.