ОТВЕРЖЕНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТВЀРЖЕНИК, мн. ‑ци, м. Остар. Книж. Презрян, отхвърлен от обществото човек; отверженец. Останалата част от облеклото му беше явно свидетелство на нуждите, в които живееше тоя отверженик на обществото. Ив. Вазов, Съч. VII, 151. Ти свърза с мен съдбата си, с мене осъдения, отверженика. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 71.