ОТВЕРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТВЕРЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; отверя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Остар. и диал. Накарвам, обикн. насила, принудително някого да промени вярата си, вероизповеданието си; изверявам. Натема ви, пусте буле, / що ми поне излажахте, / излажахте, потурчихте, / от вера ме отверихте, / от дружки ме отделихте. Ст. Веркович, НПМБ, 254. отверявам се, отверя се страд.

ОТВЕРЯ̀ВАМ СЕ несв.; отверя̀ се св., непрех. Остар. и диал. Променям обикн. насила вярата си, вероизповеданието си; изверявам се.