ОТВЕС —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТВЀС м. 1. Уред, състоящ се от окачено на дълга нишка тежко конусовидно тяло, използван за определяне вертикалното положение на нещо. Във вулията носеше алатите си — мистрията.., отвеса — дълъг канап с тежко заострено желязо на края. Д. Спространов, С, 224. — Първата ми работа.. е да проверя качеството на разтвора. Без това аз никога не започвам да мажа. След това изправям стената по отвес, ако е подала, и правя пълнежите. ВН, 1959, бр. 2522, 2. Отвесното положение на жалона се проверява с помощта на отвес — канап, на единия край на който има желязно топче. Планим. V кл, 15. Каменосечецът приготвя камънете с помощта на ъгломера и на отвеса. Ч, 1870, бр. 3, 73.

2. Вертикална линия, вертикал. Има една определена скорост, при която тялото ще опише окръжност.. Случи ли се обаче скоростта на тялото да е по-малка от тая скорост, тялото не ще може да устои на гравитационната сила на Слънцето и ще падне на него. Това падане ще стане или по крива линия, или по отвес. Г. Томалевски, АЧ, 270.

3. Вертикален склон. Поради големия отвес изкачването на Резньовете от изток е много трудно, а на места — невъзможно. П. Делирадев, В, 69. А по-надолу стана още стръмно: — / попаднахме в отвеси и скали, / но скъсаха се страшните мъгли, / замлъкна вятърът, и вече съмна. Ламар, СГ, 45. Оттам ся спуща [границата на българския език] по върха на Шарските гори към арнаутското село Зелк .. и върви надолу към юг по възточния отвес Шарскаго гърба. Г. Кръстевич, ИБ, VII-VIII.