ОТВЕСЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТВЀСЕН, ‑сна, ‑сно, мн. ‑сни, прил. Който има посока, положение на свободно отпусната нишка с окачена на долния ѝ край тежест; вертикален. Противоп. водоравен, хоризонтален. Хълмът бе висок. Параклисът се намираше на върха му всред поляна, обрасла с глог, шипки и бурени. От поляната се спускаха отвесни скали и стръмни сипеи, в подножието на които свършваше гората. Д. Димов, Т, 15. Слънцето беше климнало на запад и отвесните му лъчи, като падаха в прозорците на къщята, по хълмовете, озаряваха ги с пожарен блясък. К. Величков, ПССъч. I, 51. Беше я забелязал. Тъмните му очи бяха насочени към нея, отвесната бръчка на челото му се очерта по-рязко. Ем. Манов, ДСР, 378. И тръгна [инженерът] към пътеходната шахта, през която по отвесна стълбичка се слизаше в долния хоризонт, на двадесет метра под галерията. Х. Русев, ПЗ, 129. Кондарев нетърпеливо разкъса плика.., но щом прочете нахвърляните с едър, отвесен почерк редове, гърлото му се сви и по тялото му премина гореща вълна. Ем. Станев, ИК III и IV, 457. Отвесен бряг.