ОТВЕСНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТВЀСНО. Нареч. от отвесен; вертикално. Противоп. водоравно, хоризонтално. От двете ѝ [на реката] страни, отвесно и право нагоре, подобно на исполински стени, се издигаха стръмни планински урви. Й. Йовков, Разк. III, 76. От лявата страна на шосето се издигаха високи, отвесно изсечени скали. Д. Димов, Т, 172. Дъждът утихваше, вятърът бе спрял. Гърмът още се носеше над баирите, но капките падаха отвесно и над облените гори тук-там се проточиха облачета мъгла. Ем. Станев, ИК I и II, 13. Заран и вечер слънчевите зари удрят на земята полегато, а пък на пладне, наопаки, удрят право — отвесно. Й. Груев, Ф (превод), 91.