ОТВЕТНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТВЀТНИК, мн. ‑ци, м. Юрид. Лице, срещу което е предявен съдебен иск. Противоп. ищец. Председателствуваше ли [Андреев] някое по-голямо дело, еднакво трепереха от него и ответници и ищци. Д. Калфов, Избр. разк., 62. Ако предметът на иска е парично вземане, ищецът може да иска да се издаде против ответника заповед за плащане. Хр. Даалиев, ТИА, 137. Кога участвуват в делото няколко ответници, от които едни са ся явили, а други не са ся явили, съдът преди да пристъпи до разгледванието на делото, привиква всичките ответници на нов срок. ВП, 45.