ОТВЕТЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТВЀТЯМ, ‑аш, несв.; отвѐтя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Остар. Книж. Отговарям¹, отвръщам; отвечавам, отвещавам. Се, що били там, зели да го укорясуват и да го називават нечестив.. Тогава момчето ответило на хората: че това, що сторил той, малко е за наказание майци му. А. Хаджоглу, ББ, 70-71.