О̀ТВИК

О̀ТВИК м. Диал. Отвикване, отучване. Противоп. навик. Фатма погледа, погледа и започна: — Има навик, има отвик... Навикнала си да се излежаваш, ама ще трябва да се отвикнеш — поясни Фатма думите си. Б. Несторов, АР, 180. Навик йе една мъка, а отвик — двe. СбНУ IХ, 202.

Списък на думите по буква