ОТВИКАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТВЍКАМ, ‑аш, св., прех. Диал. Повикам, извикам настрана. Почака го, докато попривърши работата, която беше захванал и го отвика навън. — Ти знаеш ли, че дойде ревизор? Ст. Даскалов, СЛ, 440. — А бе аз знам кого да пиша, ама дали ще се съгласи. Ката Гмурчева! Тя каквато е, ще ѝ затвори устата! Тя сама ме отвика тия дни и ми рече:"Що търпиш тая жена да ви ганади бе, ами я не дадеш под съд?" Ст. Даскалов, СЛ, 375.