ОТВИНТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТВЍНТВАМ, ‑аш, несв.; отвѝнтя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Отделям, изваждам винт, бурма, гайка или предмет с винтов нарез към друг предмет. Противоп. завинтвам. А понякога някое по-дръзко момченце вземаше лъскавата отвертка и само отвинтваше бурмичките. Л. Михайлова, Ж, 117. Той се огледа, въздъхна и полека измъкна от джоба на шаечната си полушубка дълго и плоско шише. Отвинти капачката, пийна няколко глътки. А. Гуляшки, МТС, 293-294. Най-сетне момчето откопча бомбата. Стисна я с двете си ръце.. Отвинти капачката ѝ. Д. Талев, ГЧ, 475. Настъпи мълчание, в което фитилът на панцеровия фенер почна да пращи. Блаже отвинти капачето и наля от една тенекиена кутия малко газ. Д. Димов, Т, 425. отвинтвам се, отвинтя се страд.