ОТВЛЕЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТВЛЀЧЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който не подлежи на непосредствено възприемане със сетивата, който е получен чрез мислено отделяне на известни свойства от конкретните предмети; абстрактен. Противоп. конкретен. Неговото [на първобитния човек] мислене беше първобитно, чрез понятия, установени върху ограничен опит.. Той не бе стигнал до по-отвлечени понятия (и съответните им думи), изразяващи сложни отношения, като: "противоречивост", "душевен смут". Ив. Хаджийски, БДНН I, 135. Думите дават възможност за отвлечено мислене, за правене на обобщения, което съставя логичното, човешко мислене, по което човек се отличава от животните. ОБиол. Х кл, 58. — По-добре е да ся учат децата да разпознават нещата и да им научат имената, а не да ся силят на отвлечени познания, които не могат да поберат в крехкий си мозък. Лет., 1872, 152. Ние мислиме, че би било много по-добре, ако би обясниле на децата по-напред оние съществени предмети, които тие могат да видат с очите си, а после вече да им откриваме оние отвлечени правила, които е изработила човеческата философия. Знан., 1875, бр. 11, 170-171.
2. Прен. Който не е пряко, непосредствено свързан с действителността, откъснат е от всекидневния човешки опит. — Но никой няма да влезе в колибата ми да краде в мое отсъствие. — Не се знае — възрази плантаторът.. — Оставете тия отвлечени спорове, моля. Те не решават нашия въпрос. Сега за нас е важно само това, което се яде и което се пие. М. Марчевски, ОТ, 223. Подир започва вече той да пее, да декламира и да се възхитява от някои отвлечени въпроси, които нищо общо нямали нито с понятията на домашните, нито с хляба. З. Стоянов, ХБ, 250. Всекий почти ден излазят ради юношества множество сочинения.., но тяхното содержание, за сожаление, толкоз е отвлечено и толкоз далеко от настоящите житейски случаи, та не могат те да дадат вярно понятие за истиност. С. Радулов, ГМП (превод), ХХII-ХХIII.
◊ Отвлечено съществително <име>. Грам. Съществително име, което означава някакъв признак, качество, независимо от предмета, който го притежава. Съществителните, които назовават нематериални същини (обекти) като напр. смелост, доброта, бледнина, желание и др. под., се наричат отвлечени съществителни.