ОТВЛИЧАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТВЛЍЧАМ, ‑аш, несв.; отвлека̀, отвлечѐш, мин. св. отвля̀кох, отвлѐче, прич. мин. св. деят. отвля̀къл, ‑кла, ‑кло, мн. отвлѐкли, прич. мин. страд. отвлѐчен, св., прех. 1. С влачене, тътрене придвижвам, отвеждам някого някъде; завличам, замъквам. — Момче, имаш ли бинт?... Не?... Тогава отвлечи ме до картечницата, защото тази жена е слаба като клечка и не може да прави това. Д. Димов, Т, 610. Мъжете отвлякоха Иван зад къщата, пуснаха го, сам да се държи на краката си. К. Петканов, ЗлЗ, 200. Поваленият Петър.. извади кама от навущата, посегна да я забоде в лицето ми. Ритнах го и той се простря във водата.., другите скочиха в реката и го отвлякоха отсреща. Л. Петков, ПЛ, 7. // Отнасям, откарвам нещо някъде; завличам, замъквам. — Къде е каруцата? — извика той [бай Дойчин]. — Кобилата я отвлякла към село. А. Каралийчев, НЗ, 45. — Кучето да не ги е [обущата] отвлякло някъде? Ив. Вазов, Съч. IХ, 212. Релси кръстосват сивото каменно дъно. По тях дрезини отвличат своите вагонетки, натоварени с камъни, към долното течение на реката. З. Сребров, Избр. разк., 226. Татарите ограбили някое село и не успели да отвлекат плячката със себе си. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 299.
2. За природни стихии, обикн. вода, дъжд и под. — отнасям със себе си, с течението си; завличам. По време на голямото наводнение, което отвлече моста на реката и издави сума говедари, дядо ти се спаси само защото той единствен навреме бе усетил.., че ще вали проливен дъжд. Н. Хайтов, СбХС, 230. — Отвлече я [рибата] порой! — Кога? — Лани. Един стихиен порой! Отвлече не само рибите, а и не малко къщи надолу. Д. Калфов, КР, 83-84. И водата разум няма — като придойде, отвлича.. Бучи голямата му река .. и влече — дъски, греди. Г. Крумов, Т, 19. Като Дунава наближи, / чуде са Стоян, мае са, / как да си Дунав преплава / .. / Грозни се вълни развили / и си Стояна отвлекли. Нар. пес., СбВСт, 538.
3. Насилствено отвеждам някого някъде. Тайни пратеници ги издебнали в църквата.. сложили им кърпи на устата и ги отвлекли в сараите на Ибрахим бей. П. Йорданова, СЕ, 66. Две седмици по-късно сеизите на султана грабнаха Ранка от хорото и я отвлякоха в конаците му. Й. Йовков, СЛ, 40. — Но как печелят гангстерите... толкова много пари? — пожела да знае Бенко. — Доскоро продаваха забранен алкохол, а сега отвличат деца на милионери и ги връщат срещу голям откуп. Ал. Бабек, МЕ, 132. — Видиш ли тая хайта, казваше по-старият на съседа си.. Кой знае кому ще изпие кръвта или ще отвлече някого в гората и ще поиска торби с имане за откуп. Ц. Гинчев, ГК, 382. Терористи отвлекли български самолет. // Разш. Открадвам, задигам, отмъквам. Тук.. понякога слизаха разбойници от непознати морски краища, нападаха стадата, отвличаха овце и агнета. Г. Караславов, Избр. съч. V, 334. Цял ден лежаха те в близката околност на Ягодово и на мръкнало отвлякоха кравата. Ив. Хаджимарчев, ОК, 277. Една студена януарска нощ, тъкмо срещу Коледа, когато дебел сняг бе затрупал селото, хищник бе нападнал кошарата на чичо Петко, издавил бе овцете му и отвлякъл две от най-едрите. Ив. Мартинов, ПМ, 11.
4. Самост. или с предл. от. Отклонявам някого от нещо (занимание, мисли, чувства и под.) или преча на някого да се съсредоточи върху нещо; разсейвам. Един съботен следобед той [Стан] седеше в стаята си и четеше;.. Елка работеше и напяваше полугласно..; песента ѝ го отвличаше, бъркаше му. Учителят разбра, че не ще може да продължи. Г. Райчев, Съч. I, 121. Могат лакти да ни мушкат на тесния тротоар.. — това не може нито да ни смути, нито да ни отвлече. Разговорът.. отива плавно, непрекъснато. Ив. Вазов, Съч. IХ, 136. Всички опити да го отвлекат от скръбта му, да го утешат срещаха неговото каменно мълчание. Ем. Манов, ДСР, 204. Тате ме съветваше да се не явявам пред вас с излишни съболезнования, а по-добре да се постарая да ви отвлеча от вашите мисли и да ви дам да почувствувате, че сте между приятели. ССГ (превод), 51. // В съчет. с внимание, мисъл и под. Отклонявам, насочвам към нещо друго, в друга посока (вниманието, мислите и под. на някого). Залисиите в къщи, тичането по селските и обществени работи съвсем му отвлякоха внимнието от грижите за бъдещото препитание. Г. Караславов, Тат., 242. Друсанията на каруцата, които я караха да се държи с две ръце за дъсчения сандък, отвлякоха мислите ѝ на друга страна. Ст. Чилингиров, РК, 113. Това бяха малки случки, които внасяха разнообразие и за минута отвличаха вниманието другаде. Й. Йовков, Разк. II, 17. "Гледай, той забрави и вече не настоява на оня въпрос?" — помисли си тя и се ожесточи, макар че сама отвлече разговора в друга посока. Ем. Станев, ИК I и II, 167.
5. Остар. Отказвам, отучвам някого от нещо. Искаш ли да изправиш нравите му и
мързеливий человек от мързел да отвлечеш, и да го настаниш на някоя работа? П. Р. Славейков, СК, 16. Някои утвърдяват, че най-добродетелните жени предпочитат някак мъже със стремителен и страстен характер.. и то че са надеят да ги отвлекат от заблужденията им. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 104-105. отвличам се, отвлека се страд. Бъди безпощаден, о, брате: да гине / или във изгнане да се отвлече / тоз,../ който се сърбин в тоз край нарече! К. Христов, ПП I, 102. За разпространението на тоя слух.., че главата на комитета са намира в Букурещ имало няколко причини. Първата и най-главната причина е била да са отвлече чрез това вниманието на турското правителство. З. Стоянов, ЗБВ I, 73.
◊ Отвличам / отвлека в гроба някого. Разг. За болест — ставам причина за смъртта на някого. И дома се върнаха весели братя / от сестрина сватба в Загоре; / но щом се те върнаха, черната чума / сполетя ги в бащино дворе. / И всички тя в гроба безвреме отвлече, / сал стара им майка пожали. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 50. Отвличам / отвлека пешкира. Разг. Изтърпявам, понасям лошите последствия от нещо, извършено от другиго, бивам смъмрен, нахокан строго за чужда вина, постъпка. — Хайде — гребна тя пак от водата, — че като те лисна, ти ще отвлечеш пешкира! И без мене няма да доите! Ст. Даскалов, СЛ, 149. Лани отвлякохте пешкира заради фуража, сега требва фуража на добитъка да осигурим. Ст. Даскалов, ЕС, 189.
ОТВЛЍЧАМ СЕ несв.; отвлека̀ се св., непрех. 1. Отклонявам се от основната тема, разговор, изложение, мисли и под. — Както виждаш, аз почвам да философствувам, не се смей!.. Но аз пак се отвлякох. Кр. Велков, СБ, 94. Тук Чарли изведнъж се досети за какво беше дошъл и развълнувано се шляпна с ръка по челото. — Ей, видиш ли как се отвлякохме! Та аз точно заради Тороманов бях дошъл! Според мен Тороманов май че се готви да бяга! П. Вежинов, СО, 86. Ако ние са отвлякахме от предмета си, това направихме с единствена цел, за да дадем по-пълна картина на онова велико общенародно въодушевление за независимост, което предшествува Априлското въстание и неговата организация. З. Стоянов, ЗБВ I, 260.
2. Диал. Като се влача, тътря, мъкна отивам някъде. Слепио това и чекал. Полека-лека смъкнал се из дръвото, отвлекъл се до кладенчето и се омил от водата, и веднъга прогледнал. СбНУ ХL, 419.
3. Остар. Увличам се, унасям се, забравям се. Па, за да си почина малко, отвлека се в мисли за други неща, за по-приятни работи. Т. Влайков, Съч. III, 44. Снощи се отвлякох с други спомени. И. Петров, ОЗап., 24. Защо си така умислена, госпожице?.. Занесена бях... мислех... Като бях останала сама, отвлекла съм се неволно от някое возпоминание. К. Величков, НС, 18.