ОТВЛЍЧАНЕ

ОТВЛЍЧАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от отвличам и от отвличам се. Старата кадъна, която беше натоварена да се грижи за момичето след неговото отвличане в кулата на Оломан бег, се беше навела над него и тихо го увещаваше да вземе от храната. Д. Спространов, ОП, 124. Нарочни люде при всеки войвода отпущаха добитък и коли за превоз на север и записваха кой какво праща натам, за да няма големи грабежи и отвличания. Д. Талев, С II, 197. Улицата съвсем пуста, мъртва, сякаш коварно, нарочно иска да огради разговора ни от всяко смущение и отвличане... Ив. Вазов, Съч. IХ, 116. Може би в любовта трябваше да се лекувам чрез отвличане на вниманието от самата любов. Бл. Димитрова, ПКС, 149.

Списък на думите по буква