ОТВОЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТВО̀ЗВАМ, ‑аш, несв.; отво̀зя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Книж. Прекарвам, пренасям с превозно средство някакъв товар; превозвам, извозвам. И друг път Черешара беше виждал така помрачено лицето на съседа си — особено по жътва и вършитба, когато Боньо трябваше през деня да работи на чорбаджията си, а през нощта да отвозва и вършее своите снопи. П. Славински, ПЗ, 79. Каруцарят (някакъв делиормански турчин.. бяха го забрали от селото му да отвози сандъците на пашата до София) стоеше прав, изпъчен като панаирджийски пехливанин. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 394. // Откарвам някого с превозно средство. През последните три дни той здраво си погуля с Филката — най-познатия файтонджия, който отвозва пътниците между двата града. Д. Немиров, Д № 9, 32. Дядо, както винаги, седи в своето подвижно кресло до прозореца. Само през лятото, когато времето е хубаво, леля и баба го отвозват долу в градинската беседка. П. Тодоров, МГ (превод), 24. // За превозно средство — пренасям, прекарвам някого или нещо. Той не дочака края на войната.. Той не видя ония тежки претоварени с хора и багажи влакове, които пухтяха на софийската гара и отвозваха столичани. СбЦГМГ, 429. Там, близо до самата гара, имало наредени няколко двуколки, които чакали пътници, за да ги отвозят до селата. Сл. Трънски, Н, 494. Към кошовете идваха и други момчета, бяха наловили вече рибата и сигурно щяха да си ходят. Нямаше само колите да отвозят кошовете в стопанския двор. С. Северняк, ИРЕ, 39. Вечерта сипеше прохлада над малкото курортно селище, автобусът с пръхтене довозваше и отвозваше все нови и нови летовници. В. Ченков, СНД, 195. отвозвам се, отвозя се страд. Междувременно се получи известие, че хан Борис е минал през Ниш на път за Бъдин .. без да знае за бъркотията в Бялград, доверчиво и безгрижно само напомняше, че войските трябва да бързат и храните да се отвозват безспир. Й. Вълчев, СКН, 377.