ОТВОРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТВО̀РЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от отворя като прил. 1. За врата, прозорец, капак или друго подвижно приспособление — който е отместен от вход, отвор и под. и го открива, отваря. Противоп. затворен. Вън беше тъмно, валеше дъжд, но на светлината, която нахлу през отворената врета, той видя един човек, загуглен с ямурлук. Й. Йовков, СЛ, 180-181. Навън заваля дъжд, засвятка се, загърмя и едри капки почнаха да шибат през отворения прозорец. Елин Пелин, Съч. IV, 196. Станчо бутна конете и вкара каруцата насреща през отворената вратня на къщата си. А. Каралийчев, ПГ, 145. Спомняше си понякога за Ганаила и когато минаваше покрай тях надникваше през отворените порти. Й. Йовков, СЛ, 71. Сетне видя през отворената врата, навътре в полутъмната стая, ярките жълти пламъчета на няколко восъчни свещи. Д. Талев, И, 360.
2. За помещение, сграда и под. — в който може да се влезе, да се проникне, тъй като входът му е отключен. Противоп. затворен. Викентий пипнешком намери окачената антерия, бръкна в джеба, извади ключа и се вмъкна тичешком в отвореното килерче. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 57. Две от стаите в хижата бяха заключени и екскурзиантите струпаха багажа си в единствената отворена стая. △ В отворения таван намериха стари и ценни книги. // За обществено заведение, магазин и под. — който работи, започнал е всекидневната си работа и приема посетители. Противоп. затворен. Отворените сладкарници и млекарници бяха пълни с немски войници. Д. Ангелов, ЖС, 11. Сички дюгени отворени/ Недюва дюген затворен. Нар. пес., СбГЯ, 80. Ка отиде на църквата,/ църква найде отворени,/ вангелието изпеяно. Нар. пес., СбНУ VI, 9.
3. В съчет. с писмо, картичка, колет и под. — който се изпраща без плик, опаковка. Само през месеците, в които бе ходил на запасна военна служба, той ѝ бе пращал отворени картички и бе получавал също такива отворени картички с по няколко грижливо написани сдържани редчета. П. Вежинов, ВР, 210. Г. Глазунов, книгопродавец в Петербург, ще проводи до Вас един или два санджака с книги, заедно с едно отворено писмо от мене, в което Ви пиша, като ги приемете, да платите за тях, колкото негова милост Ви определи. АНГ I, 82.
4. За рана — който е пресен, скорошен, още незараснал. Той пристигна там изтощен от недояждане и от всички мъки при това дълго и мъчително пътуване, а удареното му око беше отворена рана. Д. Талев, ПК, 164. След няколко минути човекът става ужасяюще парче месо, с отворени рани, покрито с кръв и пр. Знан., 1875, бр. 10, 160.
5. Рядко. За цвят на растение — който е разцъфнал. Противоп. затворен. Пчелите кацаха върху отворените цветове на ябълката.
6. За очи — който е с вдигнати клепачи, обикн. за да гледа, вижда. Противоп. затворен. Всяка нощ, като лежеше с отворени очи и затаен дъх, тя чуваше вън по месечината да свири и да се отдалечава хармониката на Бибяла. Й. Йовков, ЖС, 220. Ето и лицето му.., то е страшно с раззинатата уста, с отворените неподвижни очи. Л. Стоянов, Х, 47. И ножът димещи опря с две ръце/ право дето тупа негово сърце./ И падна обагрен, грозен, страховит,/ с отворени очи и със нож забит. Ив. Вазов, Съч. I, 181. // За уста, устни — който е с раздалечени, отдалечени една от друга устни, челюсти. Противоп. затворен. Той беше уморен и когато в едната му ръка от половината хляб беше останала само една коричка, отпусна се на коша и захърка с отворени уста. Й. Йовков, АМГ, 49. Бай Ганю обърна на "чески".. с думите: " я хочем кушай" като изтълкува тия думи с многократно допиране на пръстите си до отворените си уста. Ал. Константинов, БГ, 57. И през всичкото това време весело си тананикаше ту със затворена, ту с отворена уста и накрая закачливо подвикваше на кученцето. П. Михайлов, МП, 35. — При силни детонации човек може да си спаси слуха, ако е с отворена уста. К. Виденски, НП, 59. // За ноздри — които са разширени. Игуменът немилостиво бодеше търбуха на враното си конче, из отворените ноздри на което излизаха облаци пара. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 143. Всички други коне, с пяна на устата, с ноздри отворени.., треперяха и тръпняха. Ч, 1875, кн. 10, 471. // За шепа, длан — при който ръката е с разпънати пръсти. Някои от младите [еснафи] се подтикнаха с лакти и се изкискаха в отворени шепи. Ст. Чилингиров, ХНН, 157. Когато се нанася ляв
прав удар в трупа с крачка назад, могат да се използуват следните съпътствуващи защити: 1. .. Дясната ръка с отворена длан е готова да посрещне удара на противника. Ем. Жечев, Б, 75.
7. За чело — висок, открит. — Как ми е израстта? — Приятен и нежен, като лозяно клонче. — Бах, а челото ми? — Отворено и гладко, по-бяло от слонова кост. Ч, 1875, кн. 1, 43. Бяло или Кавказско племе, което има бяла кожа, длъгнесто кръгло лице, отворено чело .. Туй племе населява цяла Европа. С. Бобчев, ПОС (превод), 27.
8. За дреха, обикн. риза, блуза, рокля и под. — който е разкопчан или има деколте. Противоп. затворен. В това време пред канцеларията се показа младият Замфир Петров.. Изправен, с черно копринено лятно палто и с отворена бяла риза, яката на която бе извадил над яката на палтото. Д. Ангелов, ЖС, 97. Константин Златев.. носеше раиран панталон и палто меланж с отворена жилетка. Д. Авгелов, ЖС, 217. [Гео] беше престъргал до кръв нежната си кожа под брадичката с новото ножче за бръснене — още едно основание да прибави към подбрания летен тоалет.. тънкото шалче; ще го напъха с артистична свобода в отворената риза. А. Мандаджиев, ЧЛП, 104. // За яка — която образува ревер. Противоп. затворен. Ведена се върна от нивите.., облече си блузата с отворена яка.. и се запъти към Станкулови. Ст. Марков, ДБ, 252. // Рядко. За гърди — открит, разгърден, разтворен. Той беше седнал на дворския си одър по турски.. с наметнато сетре и с отворени гърди. Ив. Вазов, Съч. VII, 13. А тихият вечерник .. милва пламналото му лице и отворените му гърди и .. уталожва разбуненото му сърце. Т. Влайков, Съч. I, 9. Когато вече са срещаха двама борци гърди срещу гърди, тие удряха един другиго немилостиво, най-повече по отворените космати гърди. З. Стоянов, ЗБВ I, 382. // За обувки, обикн. дамски — който е с открити пръсти и пета. Противоп. затворен. На стълба, който показваше мястото на автобусната спирка, се беше опряло едно момиче.. На краката — отворени жълти обувки с ниски токове. Г. Белев, КВА, 194. Защо трябва да заглеждаме чужденките, които пристигат у нас с хубави и цветни сандали, с елегантни, но удобни за лятото, отворени обувки? Не могат ли и нашите обувни предприятия да предложат на българските жени също един богат избор? ВН, 1965, бр. 4307, 4.
9. За превозно средство (автомобил, файтон, колесница, вагон и др.) — който е без покрив; открит. Противоп. затворен, закрит. Отворена кола ме носи/ със мойта мила към дома. К. Христов, ППож., 95.
10. За пространство, място — който е просторен, открит. Противоп. затворен. Дето е високо място и зелено и отворено и има хава хубава... теферич да го кажем. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 21. И все пак си харесвам нашето:/ оня къдрав отворен баир,/ и водата ни по се услажда / по-друг въздух и припек и мир. Н. Марангозов, НПС, 24. Селската малка черквица е на едно отворено място в самата среда на селото. Ил. Блъсков, СК, 36. Заседанията на Аеропага произхождали под председателството на архонта василевса; те ставали на отворено място, нощем, със свещи. Н. Михайловски, РВИ (превод), 90. Като залези слънцето и са посмръкне, кираджиите избират едно отстранено място, което да има малка отворена полянка и хубава трева за добитъка. Ил. Блъсков, ПБ II, 27. // Геогр. За поле, котловина, равнина — който е открит от всички страни, който не е заграден, заобиколен с планини. Противоп. затворен. Генералът, вещ само в редовния бой, мисляше да се бие в лесестите места на Америка, също както и по отворените равнини на Европа. С. Бобчев, ЖФ (превод), 67. // Геогр. За море, езеро и под. — който не е ограден със суша и има връзка с други водни басейни. Противоп. затворен. // Рядко. За път, улица и под. — който е проходим, по който може да се мине без препятствия. Противоп. затворен. Сърбите нарочно оставиле на турците отворен път за Княжевац, за да могат по-лесно да нападнат на Ниш. НБ, 1876, бр.21, 84. Сичките каляски се оттеглюват от мегданя. На тяхно място се изваждат хубави коне, които тичат по отворений път без наездници. Т. Икономов, ЧПГ, 32. Главният град, Спарта, лежал на ребрата на бърдото Тайгет ..; прави, отворени улици в него почти немало. Н. Михайловски, РВИ (превод), 75.
11. Прен. За човек — който е общителен, умен, буден. Противоп. затворен.- Видя ли Тинкуца? Чума такава, а какъв мъж взе.. адвокат и богат.. Я да беше и ти по-отворена... — Мога ли аз.. да се хвърля на шията му? — Не казвам, но погледни го и ти малко инак, вземи тъй изпод клепачите. Й. Йовков, (превод) З, 1937, бр. 5460, 8. Тя се запозна с кмета на село Забутан дол. Пък той излезе един добър, един отворен и весел човек, да ти е драго да приказваш с него. Елин Пелин, Съч. IV, 160. Кръстю.. вече си правеше сметка дали след като свърши войната Въкрил не би могъл да вземе някаква служба? Та такъв отворен и отракан мъж рядко ще се намери и между ония, които са завършили гимназия. Г. Караславов, ОХ, 424. Особно за селянчета нито са помислюва да ги пратят у школата.. А пък ако се намери някое отворено дете, ето го че ти казало правичката: баща ми беки не разбира що ми трябва, той е толкова годишен, та не е умрял от глад като не е знаял да чете. Лет., 1876, 61. // За характер, душа, сърце и под. — който се отличава с общителност, с отзивчивост. Противоп. за‑
творен. Тук в Бургас ние почувствувахме отворените сърца на българските хора. ВН, 1960, бр. 2732, 3. — Аз ти казвам че ти ще я обикнеш: тя е една добра стока, една жена великодушна и с отворено сърце. М. Балабанов, ДБ (превод), 31. // За изражение на лице, физиономия и под. — който показва общителност, дружелюбие, отзивчивост. Противоп. затворен. Макар че селянинът беше много мършав и оръфан, той не му се видя така отчаян и отпаднал, както въобще функционерите и агитаторите от родолюбивите партии описваха селяните. И като си помисли, че в това отворено лице не може да всели отчаянието на болшевишката демагогия, редакторът се поклони като на легационен прием. Г. Караславов, Избр. съч. II, 343. Той беше едър, плещест, с червенобузесто, отворено лице. С. Кралевски, ВО, 46. Беше невъзможно неговото отворено и ясно лице да не угоди на всички. Ч, 1875, кн. 2, 87.
12. Прен. За някакво общество, кръг от хора — който е достъпен за различни хора, който няма постоянен, определен състав. Противоп. затворен. Отворено общество. Отворена компания от съученици. // Рядко. За обществени сбирки (събрание, заседание и под.) — при който има свободен достъп на посетители, слушатели и др.; открит. Противоп. затворен. Разпитът на свидетелите става при отворено заседание на съда. ВП, 1878, 27.
13. Спец. В съчет. със система. Който допуска проникването на външни елементи и действието на външни сили. Противоп. затворен. Тези закони [закон за запазване на масата и закон за запазване на енергията] се отнасят само до процеси, които протичат в затворена система.. Система, която е изолирана от околната среда се нарича затворена система. В обратния случай системата е отворена. Ал. Спасов и др., Хим. ХI кл, 1965, 9.
14. Спец. За електрическа верига — който е прекъснат, по който не протича ток. Електрическата верига може да бъде затворена и отворена. Когато е без прекъсване, веригата е затворена, а когато е с прекъсване — отворена. Ив. Алексиев и др., Електр. ХI кл, 1958, 28. Отделяме проводника от единия полюс на батерията. Лампичката изгасва. В този случай веригата се нарича отворена. Ст. Карамихов и др., Физ. VIII кл, 1965, 33.
15. Спец. В съчет. с линия, крива и под. — който е прекъснат, на който началото не е свързано с края. Ако крайните точки на начупената линия не съвпадат, тя се нарича отворена начупена линия. Планим. VII кл, 1965, 10.
16. Остар. За цвят, багра — който е светъл, ярък. Таска .. Тая пелерина е от Париж. Отворен цвят, казвам. Аз го обичам от момиче.. Когато стана баба, има време да нося черно. Ив. Вазов, НП, 188. Шарилата, които съставят кожний цвят, не требува да бъдат яко отворений; най-сладките и не яко отворените цветове са най-хубави. Ив. Богоров, КП I, 1874, кн. 4, 27. От това произлазя, че черният цвят попива повече топлината отколкото белият. Според тая нареда, отворен цвят дрехи са по-малко топли, отколкото тъмен цвят. Ив. Богоров, СЛ, 18.
17. Остар. За враг, противник — явен, открит. Един човек, който беше далеч от да притежава схоластицизма на метафизически и калпави теологически доктрини на йезуитите, не можеше да не са прогласи смело отворен противник на онези, които искаха да унизят християнската вяра все за частни користи и печали. Ч, 1875, кн. 2, 66. Един християнин дава следующите причини, по които той вярва в християнството .. Защото то е самата религия, която е противостояла на всичките нападения на отворени врагове и на мними приятели за осемнадесет векове, и сега е по-могъществена, отколкото е била досега. ИМЗ 1874-1881, 1882, 12.
◊ Отворена гласна. Грам. Гласен звук, който се отличава с яснота. Отворена сричка. Грам. Сричка, която завършва на гласна. Отворено писмо. Книж. Писмо до някого, публикувано в печата. След като от народното събрание [Виола Хербст] не получава отговор на своето писмо, тя предава за публикуване в печата "Отворено писмо до председателя на Народното събрание г. Кулев и министър-председател г. Цанков." Н. Христозов, ПД, 101. Сядам тогава и написвам едно отворено писмо във "Фар" направо до министъра. Й. Йовков, ПГ, 7.
◊ Бия в отворени врати; разбивам отворени врати. Книж. Полагам безсмислени усилия да докажа нещо, което е съвсем очевидно. Когато някой се опитва да ми набие в главата, че две и две е четири, а не пет, аз почти се убеждавам, че е пет, а не четири. Тъй че не си хаби усилията да разбиваш отворени врати. Ем. Манов, ПС, 60. Държа очите си отворени. Разг. Зорко бдя, внимавам да не ми се случи нещо неприятно. Аз ще ти намеря верни хора, та ще ги пръснеш по селата и ще ги навестяваш всеки ден.. Цяла сюрия заптиета ще вървят след тебе.. Трябва само да знаеш да държиш очите си отворени. Д. Немиров, Б II, 104.Излизам / изляза с отворено лице. Диал. Оказвам се прав, чист, непосрамен. Оставам / остана с отворена (отворени) уста. Разг. 1. Изпадам в почуда; изненадвам се от нещо неочаквано (обикн. като давам външен израз със съответната мимика). Посивелият мъж остана с отворена уста, а хлапето го гледаше с мрачните си очи спокойно, хладно, невъзмутимо. Какъв цинизъм! Каква дързост! .. Не се ли срамуваше, не се ли поне боеше да говори така? Д. Димов, Т, 127.
И, ако е рекъл бог, ще имаме друго дете. Стоян остана срещу нея с отворена уста. Султана побърза да излезе. Д. Талев, ЖС, 97. — Знаеш ли кой е новият — ме запита шефът. Племенник е на Фишгетин бей. Изненадах се, останах с отворена уста. ВН, 1958, бр. 2225, 4. 2. Изпадам в захлас пред нещо много хубаво. Направи той [Носовирков] свойта поръчка и изгледа надменно цялата публика, като че публиката трябва да остане с отворена уста, пред неговото умно "ш...шампанско." Ал. Константинов, Съч. I, 291. Остават ми / останат ми очите отворени. Разг. Чувствам се крайно незадоволен, неудовлетворен, защото не се е осъществило най-голямото ми, съкровено желание. Оставям / оставя <отворена> вратичка; оставям / оставя отворена врата. Разг. Запазвам някаква възможност за евентуално бъдеще действие. Директорът навярно не беше очарован от неговите думи, не ги преглътна, като се смееше, че до наесен има време.. До наесен и дивечът ще порасне. Оставяше си една отворена вратичка. Ст. Поптонев, НСС, 29. — Послушай съвета ми, сключи договор с англичанина само за една година. Трябва да си оставиш отворена врата, да излезеш жив от ада. М. Марчевски, ОТ, 19. Всички съзнаха, че Симеон се боеше.., искаше да остави отворена вратичка, през която да тикне стачката по безопасната линия на икономическата борба. Д. Димов, Т, 233. При отворени врати (врата). Книж. За заседание, съвещание или съдебен процес — в присъствието не само на заинтересовани и на длъжностни, но и на външни лица. Председателят на съда назначава деня и часа, когато присъдата ще ся прочете в окончателната си форма при отворени врата. ВП, 1878, 124. С отворена (отворени) уста, слушам. Разг. С най-голямо внимание, в захлас (слушам). Понякога Гърбушката разказваше най-невероятни случки из своя нелегален живот и Митко го слушаше с отворена уста. М. Марчевски, МП, 108. Слушал бе и от батя си Пенча, и от баща си за Шипка, за сраженията на върха "Свети Никола" .. Оттогава Дичо все си мислеше и той да направи нещо, за което ще може да разказва на другите и те да го слушат с отворени уста. В. Геновска, СГ, 323. С отворени обятия (прегръдки), посрещам (чакам, приемам). Книж.; С отворени ръце, посрещам (чакам, приемам). Разг. С желание, сърдечно, радушно (посрещам, чакам, приемам). — Когато ние минахме по замръзналият Дунав.., то без да ни познава народът .. — той ни прие с отворени обятия, повери си съдбата в нашите ръце. З. Стоянов, ЗБВ I, 414. Помолени бяха чуждите търговци да разгласят и те за преспанския панаир по своите места и да идват всяка година по това време в Преспа, която ще ги посреща и приема с отворени прегръдки. Д. Талев, ПК, 138. Ти и сам вече знаеш, че ние очаквахме българските войски с отворени обятия и с разтреперано сърце .. Не изпълниха са нашите желания. Л. Каравелов, Съч. V, 96-97. С отворени очи. Разг. Просветен, грамотен. С отворени очи, умирам (отивам си). Разг. Без да се изпълни някакво мое много голямо, съкровено желание (умирам, отивам си). Преселих се в Александрия. Тук късметът ми се усмихна. .. Слава на аллаха — аз не съм зле, но ще умра с отворени очи, защото няма да видя вече родния град. М. Марчевски, ОТ, 14. Ще видиш острови, красоти. А инак, тъй ще си отидеш, с отворени очи. Избирай! С. Чернишев, ВМ, 167. И ако някой пришелец не сполучваше през живота си да са научи гръцкий, той умираше с отворени очи за тоя оживял в сърцето му язик. Ч, 1875, кн. 10, 434. С отворено сърце. Разг. Радушно, с топлота, с хубаво чувство. — Велики боляри — издигна най-после поглед царицата и към своите боляри, — нека се приготвим да посрещнем нашия драг гостенин с усмивка на уста и с отворено сърце! Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 277. Той е дошъл наедно с Климента и Ангелара в България в лято 885, цар Борис го възприял с отворено сърце. Х. Йоанович, Ц (превод), 27. С отворено чело. Разг. С чиста, неопетнена съвест, с чест. Пред урните гражданите ще отиват с гордост и отворени чела, защото делата на тия, които ще им отстояват утрешната победа, са наяве. Б, 1902, бр. 526, 1. Можем ли ний, които се зовем "български народ" с отворено чело, с чиста съвест и с ръка на своето сърце да противопоставим поне 1 на срещу 100 от онова, което съгледваме да жертвуват гръцките родолюбиви и жарко ученолюбиви хора? Ч, 1875, кн. 2, 54.