ОТВРАТА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТВРА̀ТА, мн. няма, ж. Отвращение, погнуса. Тя [Росинка] започна внимателно да следи как Евгени изчиства гнойната рана и се стараеше да потиска тежкото чувство на отврата и повдигане. Д. Ангелов, ЖС, 183. И бил склонен да приема нови неща. Нови, нови... Тази дума произнасяха със страх и отврата, както човек би уловил с два пръста гад някакъв, пропълзял в постелята му. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 300. Русаля винаги отбягваше да го гледа в очите — и срам, и страх изпитваше тя от погледа му. Но сега го изгледа дръзко, без да отмахне очи, пълни с непреодолима омраза и отврата. П. Славински, ПЗ, 15. Но както

царското дете, видяло/ деца да чупят сладко черна пита,/ с отврата гледа скъпите блюда/ и ляга си, неяло, във леглото,/ така душата ти, във тоя здрач,/ жадува и изгаря, и трепти/ за малка хапка проста земна радост. Ас. Разцветников, Ст. 1942, 188.