ОТВРАТИТЕЛНО —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТВРАТЍТЕЛНО нареч. 1. Като предизвиквам физическо отвращение, погнуса; противно, гнусно, гадно. Той беше облечен в шаечено мораво сетре износено вече, на което черната сукнена яка отвратително лъскаше от мас. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 25. Макар и добре опечено, месото на язовеца беше жилаво като гума и отвратително миришеше. М. Марчевски, МП, 182. Изгнилите им стъбла бяха окичени с различни паразитни растения. Между тях цъфтяха пъстри орхидеи с цветове като чаши и бромелии, които миришеха отвратително. М. Марчевски, ОТ, 194.
2. Много зле, ужасно. Потърсих ви. Случайно намерих тук 5-та ко̀ла, която коригирах. Много грешки съм пропуснал при първото коригиране — аз отвратително коригирам. Ив. Вазов, НП, 18. Чувствувам се отвратително. При това никелът по абажура на настолната лампа поднася насреща ми едно съвсем достойно за моя духовен облик изкривено отражение. К. Гразев, СбХС, 208. Зачервените му гуреливи очи издаваха една отвратително прекарана нощ. Й. Попов, СЛ, 68.
3. Прен. В много висока степен; извънредно много, изключително. Съразмерно с тялото, главата на анакондата е относително малка. Устата ѝ е отвратително широка, а зъбите и са много остри. К, 1963, кн. 3, 31. Помисли за процеса на умирането, бавен, отвратително страшен. Ив. Вазов, Съч. Х, 133. Такива безнравствености върши той с романът си "Нова земя", като рисува.. отвратително фалшиво епохата на Съединението и др. светли епизоди из живота ни след Освобождението. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 317. Дъждът, който започна така "романтично", се оказа отвратително прозаичен, след като не спря през целия ден. М. Гръбчева, ВИН, 293.
4. Прен. По непочтен начин, по начин, предизвикващ силно неодобрение, отвращение; подло, гнусно, гадно. Но ние все още живеем в света на ненужните страдания, които отвратително унижават човешкото достойнство. ЛФ, 1977, бр. 24, 5. Българските народни песни се отличават от песните на повечето европейски народи, в които неволниците на живота биват отвратително подигравани. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 39.
5. С гл. съм в 3 л. ед. ч., вижда се, изглежда и под. Обикн. при крат. лич. местоим. в дат. пад. Означава, че от някого се изпитва чувство на отвращение, погнуса. Сетне всички почнали да танцуват своите еднообразни и диви дяволски танцове.. Това се видяло на новия цар грозно, та дори отвратително. Н. Райнов, КЧ II, 55. Като го доведохме на планината, то захванахме да го разпитваме защо е той правил пакости на българския народ.. Отвратително беше да гледа човек как тоя тиранин трепереше пред назе и как ни молеше за опрощение. П. Хитов, МПСП, 60.