ОТВРЀД

ОТВРЀД нареч. От всички страни; отвсякъде. Старите вековни дървета обграждаха отвред колибата и начумерено и недружелюбно клатеха клонете си. Ст. Загорчинов, ДП, 387. Потайно завъздишали момците по нея [Магдалина]. И ето че отвред лични момци почнали да я искат от баща ѝ. Елин Пелин, Съч. I, 105. Новините бяха все тревожни.. Тотювата чета разбита, десетки избесени, четата на Панайота обградена отвред и нито вест за въстание. Ст. Дичев, ЗС I, 487-488. Той не искаше вече да гледа към земята, но не можеше да не слуша воплите и стоновете, носещи се на грамадни вълни из въздуха. Отвред, от цялата земя идеха те. Хр. Смирненски, Съч. III, 193. От ат отзад, от бик отпред, а от калугер отвред [се пази]. П. Р. Славейков, БП II, 15.

Списък на думите по буква