ОТВРЪЩАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТВРЪ̀ЩАМ, ‑аш, несв.; отвъ̀рна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. отвъ̀рнат, св., прех. 1. Постъпвам по отношение на някого по определен начин в отговор или като отплата за нещо сторено. Той я целуна горещо и силно, но тя не отвърна на целувката му. Г. Караславов, ОХ, 425. Той сяда на стола, разкрачва големите си нозе и притегля Ленчето на коленете си. То се милва, гали и страшните силни ръце на тате отвръщат на ласките му. В. Бончева, АП, 7. И той отвръщаше с кимане на поздравите, които се сипеха отляво и отдясно. Ст. Дичев, 278. А друго не се реши [в съвета], защото не се знаеше какво има да става. Според това, каквото стореха турците, щяхме да им отвърнем и ние. А. Дончев, ВР, 155. — Горанчо, мило мамино,/../ защо си в болест лудуваш,/ лудуваш, синко бълнуваш/ сестрина сина Неделча?.../ Дали ти й добро направил,/ та ти му със зло отвърна,/ със зла отплата отплати. Ц. Церковски, Съч. II, 207-208. // Постъпвам по същия начин в отговор или като отплата за някакво действие, постъпка, отношение и под. на някого към мене. Велика грабна камшика и с все сила го запрати в лицето на Белча .. Ядоса се, издърпа камшика от ръцете ѝ и се накани да ѝ отвърне. К. Петканов, МЗК, 215. Беда от противник, комуто можеш днес да отвърнеш и утре да отмъстиш.. не заслужава за нея да са труди челяк. П. Р. Славейков, СбНУ ХХ, 74. Косерката се прекръсти пак три пъти и каза: "Боже, ако съм направил зло, отвърни ми, а ако е добро, помогни ми!" Ц. Гинчев, ГК, 328. Ний от тука като наготвим друг пръстен; ша дойда сам, за да ви го донеса, за да ви отвърнем честта. АНГ I, 107. В начало Обря ще доди английска кралица у Фонденбло да отвърни посещение, кое ще учини цар с царица у Осберн. БД, 1857, бр. 4, 15. // Непрех. Стесн. Остар. Отмъщавам. "Чакай ти дяволски сине!" рече си Булба на ума: "ти щеш да ме познаеш кой съм!" и положи си още тогава да отвърне на войводата. Н. Бончев, ТБ (превод), 27. От онуй време.. живеях аз с нея и то повечето в Бирмингам.. Но най-сетне мъжът и узна всичко, и като искаше да ми отвърне, изказа ме на полицията и аз се принудих да избягам из Англия. Св. Миларов, СЦТ, 146. Кога научи той, че стражата му бе изгинала, сръцето му ся разпали.. Едно само желание да отвърне за стражата си и да отърве от робство воевода Огнемира понъдиха Святослава да нападне така напразно на Преслав. Ел. Мутева, РБК (превод), 89-90. И ако някой що са е обязал да защищава странника, и го е доводял със своята небрежност до зло, то ближният му [комшията] нападал на къбахатлията, и считал за обязаност да отвърне
за странника. З. Княжески, ИБС, 8. // Непрех. Остар. Стесн. Отблагодарявам се, отплащам се. Колкото пътя Коломб излазяше на сухо, секога Гуанахан го приемаше с голяма учтивост, която винаги и Коломб ся грижеше богато да отвръща. П. Кисимов, ОА (превод), 59. Нека Иванку ви отвръща за благодеянията и любовта! Нека той ви възблагодари! В. Друмев, И, 32.
2. Давам отговор; отговарям. Най-хубаво му беше, като го запитваха какво учи момичето. Тогава Лозара.. важно отвръщаше. — Учи за учителка. Л. Михайлова, Ж, 91. Младият човек, щом като я видя, очите му останаха в нея. Съгласен ли си да му я дадеш за жена? — Да му я дам — отвърна старият говедар .., тя е вече ябълка за късане. А. Каралийчев, МО, 14. Той едно рече, тя друго. Той подметне нещо, тя ухилена му отвърне. Т. Влайков, Съч. I, 5. Друг път той не тъй лесно би се оставил да му дават съвети и да го обиждат, щеше да отвърне веднага с такива хапливи подмятания, че би ядосал и най-търпеливия човек. Й. Йовков, Ж 1920, 85.
3. Отговарям дръзко, непристойно на по-стар или уважаван, с по-високо положение човек; възразявам, противореча. Рунка се намуси и продума: — Аз цял ден съм работила! — Мравка такава! И тя се има за работна! — забеляза Кина. — Да кажа ли на мама за снощи? — Рунке, не отвръщай на кака си. К. Петканов, МЗК, 71. — Остава и невястата да земе да ми отвръща, та тогава чак ще я уредим! — Ами като ти не е отвърнала нищо, защо ѝ се сърдиш, мамо? Т. Влайков, Съч. I, 240. Стана ми мъчно, но си мълча, на баба аз никога не отвръщам. Н. Каралиева, ЯЧ, 89. У Дичовата задруга всеко едно на друго блага дума ще каже, едно на друго икрам гледа, младо на старо лакърдия не отвръща, женско на мъжко път не минава. М. Георгиев, Избр. разк., 47.
4. В съчет. с очи, поглед, глава, лице и под. Обръщам, отмествам (очи, поглед, глава, лице и под.). Лицето на Стоян се покри с гъста червенина. Бандерата в първия момент не разбра, забърка се, после така жално го погледна, че той с болка отвърна очи от него. П. Вежинов, ВР, 201. Тежкият и отблъскващ дъх на застоялия въздух в стаята го шибаше непрекъснато в лицето и заставяше да отвръща глава, за да го отбегне. К. Велков, СБ, 5. Той отива право при Женда, тя му приказва, смее се, но козарът отвръща потъмнялото си лице. Й. Йовков, СЛ, 106. Отворих раклите. Какво ли нямаше в тях! Сякаш слънце засия в стаята, тъй пъкаха те от сребро и злато! Ръцете ми затрепераха и очите си отвърнах. Стори ми се, лукавият ме гледаше с безброй очи. Ст. Загорчинов, ДП, 225. Стражарят, който вървял след нея, отвърнал поглед. Никому не е приятно да гледа разплакана жена. ЖД, 1967, кн. 5, 6.
5. Променям посоката на движение на нещо; отклонявам, отбивам. Гороцветчани не са тръгнали да отвръщат водата от долинките по ливадите и градините, или пък да правят голосек и да не могат да разделят дърветата. К. Григоров, ТГ, 33. Забравил първий на войната час,/ кога от страх така загубил беше свяст,/ че бурята самин поиска да отвърне/ от Цариград той и да я обърне/ назад към Ямбол. К. Христов, ЧБ, 284.
6. Диал. Обикн. с предл. от. Възпирам някого от някакво действие, правя да постъпи другояче; отклонявам, разубеждавам. Герган.., въпреки че го болеше кракът, говореше самонадеяно: — С такъв крак мога да ида чак до Легово. Илка знаеше вече много добре, че с нищо не би могла да го отвърне от решението му. К. Калчев, ЖП, 7-8. Днес получих телеграма от тате, че иде. Аз много се мъчих да го отвърна, да не дохожда сега, но не можах. Й. Йовков, ОЧ, 99. Свекърва ми рекла да я отвърне — да не дава сега сичко изведнъж, ами едното да си запази — я жълтиците, я ентешетата. Т. Влайков, Съч. II, 238-239. Дорина: Желайте виждам вий Тартюфа за съпруг и много съм сгрешила, че тук от тоя брак отвръщах ви насила. Ас. Разцветников, Избр. пр III (превод), 180. Добри, кога как дойдеше у Пенчюви, приказваше му сякак, та дано го отвърне от пиянството, съветваше го, молеше му са, понякога го и заплашваше. Ил. Блъсков, ПБ II, 7.
7. Остар. Отстранявам, отклонявам, отблъсвам. Затвореността, чувството за чест и лично достойнство.. — биха могли може би да вдъхнат обич на чедото към бащата.., но постоянните семейни разпри, в които детето инстинктивно е чувствало кой е виновника, са отвръщали тази обич — и само майката е била единствена нейна господарка. П.П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 117. И магия знае [баба Митра] да развали, и уруки да отвърне. М. Георгиев, Избр. разк., 160. Какво аз свърших за народа?/ За себе си нещо ли сторих?/ Спасих ли някого от гроба?/ Отвърнах ли злодея лих? Ц. Церковски, Съч. I, 266. Духовенството и всичкият народ дене и ноще излезвали са с кръст и свещи навън (в полето) и там са приносвали Богу всеобщи молитви, щото той да отвърне и отдалечи бедствието. З. Петров и др., ЧБ (превод), 77.
8. Остар. Отказвам на някого, който идва с предложение за женитба; връщам. Три сме села/ обзърнали-/ три ме моми/ отвърнали. Ц. Церковски, Съч. I, 213.
9. Остар. и диал. Настройвам враждебно, будя неприятно чувство, отвращение; отблъсквам. И той стигна до там, че отвърна от себе си най-близките си хора. Веднъж вдигна ръка и против Сяро Барутчията. Й. Йовков, СЛ, 126. Прости мене, направи ми/ някаква магия/ или билка зла, разделна,/ дай ми да изпия./ Дано някак погрознея,/ снага да усърне,/ бяло лице да увехне/ Ненка да отвърне. Ц. Церковски, Съч. II, 267-268. Как са зле лъжат ония родители, които обичат да са обхождат с децата си строго сурово и недостъпно! С това те мислят да възбудят към себе си у децата почит.., но почит студена, придружена със страх и треперене, а следователно ги отвръщат от себе си. У, 1870, 34-35. отвръщам се, отвърна се страд. Не се впускаше вече в разпри и спорове и Султана .. Щом не можеше да се скара като майка, когато беше нужно и редно, а можеше да очаква да й се отвърне — по-харно да си мълчи. Д. Талев, ПК, 460. Подхвърлиха дали ще се изкарат кокошките и пилетата на къра, на което се отвърна, че това се имало предвид и че били направени два-три подвижни кокошарника. Б. Обретенов, С, 169. — Защо думаш така, мари Пенке? — се намеси наставително стрина Цонковица, — то така се не отвръща. Т. Влайков, Съч. I, 14.
ОТВРЪ̀ЩАМ СЕ несв.; отвъ̀рна се, непрех. 1. Обръщам се, извръщам се в някаква посока, обикн. като реакция на нещо неприятно за гледане. Княгинята извика от състрадание, но поиска да види животното. То [сърнето] беше тежко ранено и още дишаше. Две сълзи се топяха в ъглите на красивите му, замъглени очи. Тя не можа да понесе тази гледка и се отвърна. Ст. Загорчинов, ЛСС III, 16. Старецът беше получил неприятно потреперване на бузата, и този тик беше така грозен, че Смил се отвърна, но сетне се овладя. Д. Добревски, БИ, 243-244. Аз вдигнах ръка и зананасях един след друг тежки удари: след няколко мига той лежеше труп в краката ми... Отвърнах се и като безумен изкочих навън. Г. Райчев, Избр. съч. II, 151. Сивите очи го поглеждаха неуверено и плахо, като че се спираха на човек, който таи в себе си лоши мисли... Той се отвърна от огледалото. Ем. Манов, ДСР, 451. Мълчах и пазех твоята обида/ и мъжката ти гордост съхраних./ Отвръщах се от теб, за да не видя/ в очите погледа помръкнал, скръбен, тих. Л. Даскалова, СТ, 92. // За очи, поглед — отклонявам се, отмествам се. Но винаги, когато го запитваха откъде е, има ли родители, братя, сестри, той млъкваше, лицето му пребледняваше, очите му се отвръщаха. Ж. Колев и др., ЧБП, 128.
2. Преставам да имам добри чувства към някого, да му се доверявам. Не от прогледналия физически слепец се отвръща българина, а от слепеца-простак, издигнат от нищожеството.., достигнал..,до висота, която той омръсява със своето присъствие. Ал. Константинов, Съч. I, 284. "Ти рекох, не беше ли с ония, дето газеха Янтра миналата неделя, с еретиците?".. Еретичка съм. Ако е орисано да се отвърнеш от мене, като разбереш каква съм, остани със здраве. Ем. Станев, А, 119. И колко се е бояла да не би тази озлобена старица някой ден да подучи малката, че не Лальо, а Кукена е истинският й баща! Ако детето научи това, сигурно ще се отвърне от майка си, ще я презира!... П. Славински, ПЗ, 105. Облагах народа си с големи данъци, мъчех хората и те се отвърнаха от мене. А. Каралийчев, МО, 18. Ще стане така, че когато всички се отвърнат от мене, когато заприличам на парцал, ще ме напуснеш и ти! Кл. Цачев, 141.
3. Остар. и диал. Отказвам се от нещо. — Добре! Ставам поръчител! — Я остави, куме .. — нали знаеш какви са времената.. — Не! Аз не се отвръщам от думата си! У тебе ли са записите? — ядосано настоя баща ми. Г. Белев, ПЕМ, 46. Недейте в тоя час се отвръща от вярата си. Бог изпитни ни праща. П. Тодоров, Събр. пр. II, 82. Чрез домашното си изкуство дава такваз приятност на домашния живот, щото мъжът и чядата ѝ отвръщат ся от всяко друго чуждо забавление и с голямо усърдие тичат в кръга на домашното си обещание. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 43. Да би отбягнали децата от пиянство и да ся отвърнат от него Спартанците опоявали нещастните робове, а после ги принуждавали да ся шетат пред децата. Г. Йошев, КВИ, 62. Ако вечеряте с тях може да ви не дадат много от онези сладки и изкуствено готвени ястия, които се слагат пред милионерите.., но ако сте гладни, то ще намерите таквизи здрави и вкусни ядения, от които и царят не би са отвърнал. Ступ., 1875, бр. 4, 27.
4. Разг. За време, въздух — затоплям се, ставам по-мек, не толкова студен, суров; омеквам. Станка палеше малко кюмбенце, колкото да се отвърне въздухът в стаята на стареца. Г. Караславов, ОХ II, 489.
5. Диал. Изгубвам част от влажността си; поизсъхвам. Привечер ще насече дърва и по-тежките цепеници сам ще примъкне до огнището, та да се отвърнат от влагата през нощта. А. Гуляшки, ДМС, 206.
6. Спец. За стомана — ставам по-издръжлив на удар чрез специална термична обработка (отвръщане). Ако стоманата се нагрее над 850 градуса и бързо се охлади тя се калява и придобива много висока твърдост и голяма крехкост. При удар лесно се чупи — нарича се "люта" стомана. За да се намали крехкостта и, калената стомана се отвръща чрез загряване при 220-400 градуса. Хим. IХ кл, 1958, 100-101.
ОТВРЪ̀ЩАМ СИ несв.; отвърна си св., непрех. Остар. и диал. Отмъщавам, отмъщавам си. На мегданът дето играе хорото го срещнаха двама човеци — млади ергени.. Те се спряха, погледаха го; доде им на ума за тяхното наговаряне.., че сега му е времето да си отвърнат. Т. Влайков, Съч. III, 245. Те [турците] имаха сполука само при Татарица, дето си отвърнаха на Русите за досегашните поражения. С. Бобчев, СОИ, 167. Аз исках да си отвърна за пролятата братова ми кръв на убиеца Самуил и на баща му. Д. Войников, РК, 70. Строши на гявола крака! Не прави недоброто нещо, което мислиш да извършиш: да си отвръщаш на някого. СбНУ ХХV, 4.
◊ Отвръщам/ отвърна взор. Книж. Търж.; Отвръщам/ отвърна глава (лице, очи) от някого или от нещо. Разг. Изоставям някого или нещо, преставам да се грижа, да се интересувам повече от някого, отказвам се от някого или от нещо. Еретикът е псе, не е той боже чедо. От демонско семе се е излюпил. За срам и хула на Христовата черква са се родили те и божията майка е отвърнала взор от тях. М. Смилова, ДСВ, 87. Облазваше го съмнение, дали и дядо Мишон няма да отвърне глава от него. Той го бе назначил и го крепеше от създаването на стопанството досега. Ст. Даскалов, СЛ, 122. Обичах чисто, искрено... А се озовах в калта, измамена, оскърбена, смазана от срам. Отвърнах очи от живота и чаках смъртта. Й. Йовков, ОЧ, 166. Но Бог от тях лице си ще отвърне/ глух за плачът и вопленния стон! П.П. Славейков, Събр. съч. IV, 135. Отвръщам / отвърна от кривия път. Разг. Помагам на някого да се откаже от неморалния, нечестен начин на живот, от лошото си поведение. Сега и ний с покана или с бич/ от кривият им път ще ги отвърнем. Ив. Вазов, Съч. V, 136. Отвръщам / отвърна сърцето (на някого) от нещо или от някого. Разг. Повлиявам на някого да престане да се интересува от някого или от нещо, да престане да обича и зачита някого или нещо. — Някога моят татко зло сторил Момчилу и това отвърнало сърцето му от бога и от божията правда. Ст. Загорчинов, ДП, 442. — На баба Сара перачката се беше сгодило момичето за едно добро и имотно момче, а ти отиде, че покори момичето, очерни го пред момчето, с лъжа отвърна сърцето му и развали годежа! М. Георгиев, Избр. разк. 119-120. Отвръщам / отвърна сърцето си; отвръща ми се/ отвърне ми се сърцето от някого или от нещо. Разг. Преставам да се интересувам от някого или от нещо, да обичам и зачитам някого или нещо. Със страх си мислела Алина — ами ако не свикне с тоя човек, ако отсега ѝ се отвърне сърцето от него? Л. Александрова, ИЕЩ, 279.