ОТВЪ̀Д

ОТВЪ̀Д нареч. 1. От другата страна през ограда, река, граница и т.н.; оттатък. Теодосий се спря из един път и се огледа наоколо за мостче или за някое повалено дърво, по което да мине отвъд. Ст. Загорчинов, ДП, 196-197. От двете му страни [на пътя].. блещяха зелените жита у нас и жълтите, грамадни квадрати на цъфналата рапица — отвъд. Й. Йовков, Разк. III, 69-70. — Добре си ти, нямаш кола, лесно мина отвъд и ще си продадеш черешките на пазара — викна със завист подире му един от грънчарите. А. Каралийчев, СР, 52. Едни казваха, че са я видяли отдалеч край Дунав.. и предполагаха, че може да се е удавила. Други — че може да е минала с някои рибари отвъд във Влашко. Ил. Блъсков, СК, 65. Отиде младо търговче,/ па чука оно и тропа/ на Стоянови дворове./ Булка се отвъд обади: "Който си чука и тро‑

па,/ при Стояна да сиде." Нар. пес., СбНУ XLIХ, 183.

2. Като предл. За означаване на разположение или преместване от или на другата страна на нещо, през нещо. Откъм края на селото, отвъд градините, в които се белееха цъфнали овошки, се чу песен. Й. Йовков, ЖС, 215. На другия ден в зори, с хлябове под мишница, боси, добруджанци потеглиха да търсят отвъд границата своите родни огнища. А. Каралийчев, ПГ, 169. Наесен старите [щъркели] живо и здраво си заминаваха с децата в далечните топли страни отвъд морето и напролет пак се връщаха. Елин Пелин, ПР, 76. Желал бих да ся наместа учител в някой град отвъд планината, като във Враца или в Плевен. АНГ I, 33. Помощ от хора, помощ от оръжия.. ще очакват нашите войници от своите мирни братя отвъд Дунав и Морава. НБ, 1876, бр. 5, 17.

ОТВЪД

ОТВЪД-. Първа съставна част на сложни прилагателни със значение за посочване на разположение или преместване от другата страна на нещо, през нещо, напр. отвъдбалкански, отвъдатлантически, отвъдморски и др.

Списък на думите по буква