ОТВЪДЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТВЪ̀ДЕ нареч. Остар. и диал. Отвъд. Под голямата скала с надписа се виждала една дупка — колкото да пропълзи човек и да се промъкне през нея. Отвъде бил лабиринтът от заплетени стаи и коридори. Н. Райнов, КЧ II, 18-19. Лани ходеха децата в Криводолското училище, през барчините.. — Там ще е било далече... Малките през зимата как са ходили? — Ами! — пресече ме Люта. — Барем като е отвъде, хич няма да идат! Л. Александрова, ИЕЩ, 18. На връх планината керван/ преваля отвъде. К. Христов, ВС, 49.