ОТВЪ̀ДЕШЕН

ОТВЪ̀ДЕШЕН, ‑шна, ‑шно, мн. ‑шни, прил. Остар. Отвъден. То е дъхът на полското цвете, дъхът на онова, в което сме израсли .., което ще лъхти и над гроба ни и ще трепти в звездите на небето, простряно над нашия тукашен и отвъдешен живот. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 70.

Списък на думите по буква