ОТВЪ̀ЖДАМ

ОТВЪ̀ЖДАМ, ‑аш, несв.; отвъ̀дя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. 1. Отглеждам, развъждам домашни животни или растения. — Направи си здрав курник... — Курникът е добър, ама тая гад пипа майсторски. Не мога да отвъдя ни пилета, нито кокошки — оплакваше се воденичарят. Ем. Станев, ЯГ, 39. Богданлията ми каза: — .. Хиляди дръвчета си облагородил [дядо Ради] до сега. Дано си жив и здрав още десет хиляди да отвъдиш. А. Каралийчев, НЗ, 36-37. Но тъй като пасбищата на тие [балкански] села не благоприятствуват на стадата.., то от старо време още тие са си намерили леснината, где именно трябва да отвъждат стадата си. З. Стоянов, ЗБВ I, 21. Другиму пък ще дойде на ум да си отвъди един чифт добри волове за работа. Лет., 1876, 47.

2. Диал. Отглеждам, отхранвам челяд. Заредиха се годините. Като не можа да отвъди своя челяд, стринка Инка заживя с радостите на чуждите. А. Каралийчев, ПГ, 55. — Защо плачеш, Косе Босе? — Как да не плача, кученце. Всяка сутрин идва Кума Лиса и ми взема по едно яйчице.. Не можах да си отвъдя пиленца. Ран Босилек, ВП, 27. Люто да я кълнеш:/ — Да ми къща сбереш/ като прах на поле!/ Челяд да отвъдиш, булка,/ като кукувица! Нар. пес., СбНУ ХLIII, 549.

3. Прен. Остар. Отглеждам, възпитавам. — Но какво може да направи българският народ сам без чужда помощ?.. — Аз мисля, че той има нужда сега засега от училища и образование, да отвъди способни хора, да се издигне като народ, та тогава да мисли за друго. Л. Стоянов, Б, 19-20. А зачтото основата на възпитанието ся туря у дома, а домашното възпитание гледа повече на майката, то ся разбира, че за да имаме добре възпитани деца трябва да отвъдим по-напред добре възпитани майки. Лет., 1874, 99. Място, което е отвъдило младежи с таквиз възвишени чувства и благородни мисли не може да не чака една по-добра будущност в управлението на обществените си работи. П.Р. Славейков, ГУ, 52.отвъждам се, отвъдя се страд. Жребчетата, които се отвъждат тук, било чистокръвни, било смес, се употребяват отчасти за вой‑

ската. Хр. Даалиев, ТИА, 14. Съществува и друго обстоятелство, което е давало възможност на гореспоменатите градовце и села да бъдат по-събудени и там именно да се отвъждат народни хайдути и деятели. З. Стоянов, ХБ, 10. Клисавината у децата се отвъжда у някои къщи от прекалено угаждание на тялото. Й. Груев, Н, 1881, кн. 4, 363.

Списък на думите по буква