ОТВЪ̀ЖДАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от отвъждам и от отвъждам се. В Панагюрище са процъфтявали поминъците: скотовъдство и сиренарство..; приготвяне на консерви (пастърма и суджуци) и сапунарство, свързано с отвъждането на кози. Г. Бакалов, Избр. пр, 241.