ОТВЪН —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТВЪ̀Н нареч. 1. Вън от границите на мястото, където се намира говорещият; навън. По някакво мигновено притъмняване на отворения прозорец даваше ми да предполагам присъствието на човек отвън. Ив. Вазов, Съч. ХII, 82. В палатката е все пак завет и хубаво е да слушаш, как отвън вятърът се блъска и играе с обтегнатото платно. Й. Йовков, Разк. II, 108. Студено! Пръстите на ръцете ми замръзнаха... Какво ли е отвън? Д. Немиров, КБМ, 154. Гюргя заспа късно, едва на съмване, и сънува сън. Съни ѝ се, че беше на село, у вуйчови си. Тя стоеше в къщи с вуйчовите си деца, а вуйчо ѝ кряскаше сърдито отвън. Г. Райчев, В, 25. Додето тий се карали тъй, отвън поченали да им викат, че къщата се е запалила. Т. Икономов, ЧПГ, 10.
2. Зад пределите, не в обсега на някакво затворено пространство, място (обикн. сграда, помещение и под.); вън, навън, на открито. Противоп. отвътре. Само пред джамлъка на един манифактурен дюкян постоя и погледа.. Имаше една хубава кукла с червена рокличка и сини очи. Нея гледаше Нейчо, като стоеше отвън на снега и се усмихваше. Й. Йовков, ЖС, 62. В делничен ден.. Хаджията ще излезе на припек отвън, ще поръча две кафета, ще сложи очилата и ще почне високо и напевно да чете на дяда Славя Шерденя страници из Софронието. Чудомир, Избр. пр., 44. Матвеев седна отвън на трикракото столче под сянката на стряхата. Ив. Вазов, Съч. Х, 139. Бързо преминахме улиците на селото.. Излязохме отвън на открита, зелена още поляна. Й. Йовков, Разк. II, 103.
3. От друго място, от другаде в посока към определено затворено място. Противоп. отвътре. Отвън нахлу свеж студен въздух и повехналото лице на Герган веднага се оживи. К. Калчев, ЖП, 5. Ушите не слушаха шумните разговори на трапезата, а очакваха и дебнеха друг шум, който би се задал отвън. Ив. Вазов, Съч. ХII, 55. Когато последните тактове на валса издъхват с остро скръцване в кожените гънки на хармониката, малката тълпа от дрипави сенегалци, които надничат отвън през рамката на разтворената врата, дълго още стои неподвижна — поразена сякаш от някакво чудо. Св. Минков, ДА, 26. Отвън иде глух и смесен шум, наблизо непрекъснато клокочи вода. Й. Йовков, Разк. I, 20. Пенчю се отдръпна в една друга стая, там му беше послано, та като доде отвън да му е готово, да си легне. Ил. Блъсков, ПБ III, 36.
4. Разг. От друго място, от среда, която е несвоя, чужда (обикн. селище, държава и под.) Който идеше отвън и гледаше непобутнатите крайни къщи, щеше да вземе града за цял и невредим. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 5. Понякога Иван мечтаеше за революция, за нападение отвън, за надигане на целия народ. Г. Караславов, Т, 102. Писателят.. е преглеждал.., а понякога и преработвал е издъно статиите и дописките, които му са се пращали за обнародване отвън. К. Величков, Събр. съч. VIII, 32. Нови известия за църковните ни работи в Цариград нямам, но доколкото чувам отвън, породили се в Екзархията не малки несъгласия и интриги. АНГ I, 133. И така обърнахме голямо внимание щото секоя неделя след черковен отпуст да се казва някое поучение на читалищните членове. Разбира се, че не е било забранено да дохождат и други человеци отвън. Ч, 1875, кн. 3, 102. Тя беше внесла мебелите си и красивата си покъщнина отвън, от чужбина.
5. Откъм външната, горната, лицевата страна на нещо. Противоп. отвътре. На насрещната страна в двора, срещу старата къща .. се издигаше нова едноетажна къщичка, още неизмазана отвън. Д. Ангелов, ЖС, 79. Завеждат ни в една градина с високи елхи, зад гърба на един хан с изписани стени отвън. Ив. Вазов, Съч. ХV, 6. Той, моканинът, метва на гърба си един кожух, ама кожух — отвътре вълна и отвън вълна. Й. Йовков, АМГ, 133. Уж се попременил, постегнал, но все пак изглежда смешен с вехтите си чишири, които сам е прал и сам кърпил, като залепвал кръпките отвън. Елин Пелин, Съч. II, 19. Мама рече: почакай тук, аз ей сега ще се върна. Излезе и заключи вратата отвън. Д. Габе, Н, 17. Всред селото у една къща, която се отличавала от другите селски къщи по това, че тя била керемидна, с широк пометен двор и три хубави стаи, белосани отвън и извътре с бяла пръст.. Там.. седяло многочисленото домакинство на селския старейшина. У, 1871, 165.
6. По отношение на външния вид; външно. Ако се гледа само отвън, никой няма да повярва, че там под земята, може да бъде тъй просторно и широко, че може да има удобства и даже разкош. Й. Йовков, Разк. I, 6. Колкото отиваше навътре тя забелязваше, че селото, тъй красиво, гледано отвън, беше и извътре стегнато и чистичко. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 44. Когато гледаме църквата отвън, най-силно впечатление ни
прави нейния строен барабан. Ст. Михайлов, ЕБС, 125.
7. Остар. Привидно, външно. Петър не мислеше да има такива хора, отвън предадени богу и съвсем святи, а отвътре пълни със злоба и черна душа. Ил. Блъсков, ИС, 39. Уж искат да се покажат отвън, че не са тъй, както можат да мислят хората за тях. Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 3 и 4, 4.
8. Като предл. Рядко. а) За посочване на място, зад пределите на което се намира или извършва нещо; вън от, извън. Те приказваха в някой затулен кът на градината.. Той — застанал отвън плета, тя отвътре. Й. Йовков, СЛ, 20. Отвън манастира тече кристална и шумяща река. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 31. Две моми вземат един хляб, застават едната отвътре, а другата отвън прага на къщната врата и така разчупват хляба. РН, 1911, кн. 5-6, 166. Ходи Радойчо на сафер,/ ходи Радойчо пак дойде./ Още бе отвън портите,..,/ пак за Калуда попита. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 267. Всякой ся навъртва у дома си; никой не смее да излезе отвън селото. Ил. Блъсков, ИС, 7. б) Остар. За означаване, че нещо не е в границите на определено явление, сфера, област; вън от, извън. Нашия народ няма йоще истински патриотизъм, такъв патриотизъм, който не може да дели своето добро от доброто на обществото и който не разбира благополучието отвън обществото. Ч. СбПер. п I, 117-118. Той знаял в шестата си година вече всичко, което могъл човек да научи в едно селско училище. Поради това уловил са да си прекарва живота отвън школата, защото в нея нямал работа. Ч, 1875, кн. 3, 117.
◊ Видя си червата отвън. Диал. Изпитвам голяма мъка. Отвън кукла, отвътре панукла. Разг. 1. Употребява се за жена, която се грижи прекомерно за външността си, а е нечистоплътна. 2. Използва се за жена, която е проклета, зла.