ОТВЪНКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТВЪ̀НКА нареч. Разг. Отвън. — Лежа си аз, а около мене — все бяло. .. А отвънка една горица, едни клонести дървета, една хубост. О. Василев, ЖБ, 50-51. У бабини Недялковичини и циганете влязоха в градината, чегато не могат да свират отвънка. Л. Каравелов, Съч. VII, 54. Отвънка вече се чуваха стъпките на неколцина души. Н. Инджов, ПП, 79. Щях да викна днеска чужденци да ми косат, та да се приказва, че при такива синове нема кой да ми окоси ливадата, ами съм повикал отвънка хора. Т. Влайков, Съч. II, 83. — Ради! — прегърна го майка му.. — Мамо, не плачи. Ще поправим къщата. Аз я видях, не е съборена — искаше да я утеши той. — Видял си я отвънка. Аз и на баща ти не съм казала, че стената в бабината ти стая се събори. Ст. Мокрев, ЗИ, 18. На самата варовикова чука над манастира ["Св. Кирик и Юлита"] се намира
току "под небето" старинен параклис, изографисан някога отвънка и отвътре. Н. Хайтов, П, 277.

◊ Отвънка гиздава, а глава гнидава; отвънка гиздава, в главата гнидава; отвънка гиздава, отвътре гнидава. Диал. Употребява се за жена, която се грижи прекомерно за външността си, а домът ѝ е нечист. Отвънка кукла, отвътре чума. Диал. 1. Употребява се за жена, която се грижи прекомерно за външността си, а е нечистоплътна. 2. Използува се за жена, която е проклета, зла. Отвънка свила, а отнетре свиня. Диал. За жена, която се грижи прекомерно за външността си, а е нечистоплътна. Падам / падна отвънка. Диал. Става ми зле, припадам.