ОТВЪРГАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТВЪ̀РГАМ, ‑аш, несв.; отвъ̀ргна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. отвъ̀ргнат, св., прех. Остар. Книж. Отхвърлям. Аз все мълчах и като блудния син свенях се да кажа истината. А как да я кажех, как да я изповядах на хората, че баща ми ме отвъргна от себе си, прокле ме. Ст. Загорчинов, ДП, 221. И те вървят по мойте стъпки,/ вървят като подир Христа,/ а за една бе любовта ми — / и все пак я отвъргна тя. П.П. Славейков, Събр. съч. V, 143. "Аз проумях твърде добре науката на притчата ти; но пак ся попромисли малко; бъди добър и не мя отвъргай от приятелството си. Кр. Пишурка. К, 93. Както в писмений, така и в словесний ответ трябва да бъде положително изразено: припознава ли ответникът или отвърга исканията на ищец. ВП, 22.