ОТВЪ̀РЗВАМ

ОТВЪ̀РЗВАМ, ‑аш, несв.; отвъ̀ржа, ‑еш, мин. св. отвъ̀рзах, св., прех. 1. Освобождавам нещо, което е било вързано, прикрепено към друго нещо. Като отвързаха лодката и се настаниха една срещу друга, взеха по едно весло в ръце и заудряха тежко-тежко срещу течението. П. Михайлов, ПЗ, 15. Той избърса ръцете си от кожената престилка, отвърза я.. и с бавна тежка, малко харамийска стъпка излезе. Д. Спространов, С, 88. При това някои от девойките отвързале кърпите от шията си и обвивале с тях веригите около шията и ръцете на своите братя и синове, за да им не глождат! НБ, 1876, бр. 27, 108. ‑"Еленке, булка хубава,/ отвържи люлка от круша/ задени мъжко детенце,/ па си във село отиди. Нар. пес., СбВСт, 366. // Освобождавам нещо, което е завързано, превързано; развързвам. Но види се вълкът е отвързал превързаната люта рана — за да има какво да ближе! П.П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 172. Калчо отвърза краката на пленника и затова получи много поклони. Елин Пелин, ЯБЛ, 90. Вечерта ме туриха в отделна стая, като ми отвързаха и ръцете докато ям хляб. З. Стоянов, ЗБВ III, 210. — Хайдуци, братя да ми сте,/ отвържете ми ръцете,/ та ми вържете краката. СбВСтТ, 817. Затръшват вратата и добре я залостват, по това отвързват очите на доктора, но непознатите разбойници още не снимат маските от лицата си. Лат., 1885, кн. 9, 6.

2. Освобождавам, развързвам вързано животно, човек и др. Поп Къне плати на кръчмаря виното, с което почерпи селяните .. и влезе в двора, та си отвърза коня. Ив. Вазов, ХХV, 128. Бай Матей отвързваше една подир друга кравите, тупваше ги ласкаво с грапавата си длан по гладките шии .. и ги пускаше на свобода. Цв. Ангелов, ЧД, 221. Филчо стана от дръвника, отвърза биволите, отведе ги в обора. К. Петканов, Х, 23. "Ако желаеш сам да послушаш песните на сирените, заповядай да та свържат о стълба на кораба и запрети да те не отвързват." Н. михайловски, ОИНС (превод), 103.

3. Отварям, развързвам нещо завързано стегнато (вързоп, денк, бохча и под.). Отвърза домотканата торбица / .. / и даде им последната корица — / от камък по-корав и чер сухар. Бл. Димитрова, Л, 138. Че стана Недю, Недйо лйо,/ та си денкове увръза./ И си на пазар отиде/ на узунджовски панаир/ доде денкове отвръза,/ клета го глава заболя,/ и са от душа раздели. Нар. пес., СбГЯ, 80. На една хартия, залепена за кесията, бяха тези думи: "За оногоз, който отмести камъка." Тогава я отвърза .. и ето из нея паднаха един хубав златен пръстен и двадесет жълтици. ИЗ 1874-1881, 1882, 194-195.

4. Остар. Книж. Освобождавам от задължение, от обвързване. Искам законът да ме отвърже от Ибрахим, тогаз ще избягам от Дивотино, ще ида в града, човешки да живея. Сл. Македонски, ЕЗС, 142.

5. Диал. С врачуване и заклинания възстановявам способността на някого за полово общуване. Когато някои младоженци не могат да изпълнят съпружеските си длъжности, простолюдието казва и вярва че тие биле "вързани", следователно търсят им средство как да ги отвързват. СбНУКШ, кн. 7, ч. III, 87. отвързвам се, отвържа се I. Страд. от отвързвам. Отвори торбата, която се отвързва най-лесно и си извади ябълка и сливи. II. Възвр. от отвързвам (във 2 знач.) Мечката се отвързала, повлякла синджира и избягала. Й. Йовков, ВАХ, 72. Не особно добре свързания Назлем бей успява да се отвърже и да вземе Гоцевия револвер. П.К. Яворов, Съч. II, 201.

ОТВЪ̀РЗВАМ СЕ несв.; отвъ̀ржа се св., непрех. Диал. Възстановявам способността си за полово общуване. Кога некои младоженци не могат да изпълнят съпружеските си длъжности, простолюдието казва и вярва че тие биле "вързани", следователно търсят им средство да ги отвържат.. Търсят да намерят негде змии, мъжка и женска.., покриват ги с некоя дреха от младоженците, която остават над змиите на същото място до тога, до когато последните се отвързат сами. СбНУКШ, кн. 7, ч. III, 78.

◊ Отвързвам си / отвържа си езика. Разг. Започвам да говоря много, обикн. за неща, които би трябвало да премълча, да не казвам; разприказвам се, раздрънквам се. Този ден чорбаджи Стоил бе предмет на разговор; върху му се сипеха страшни клетви и псувни. Оголеловци вече отвързаха езиците си, никой се не боеше вече от Стоила. Хр. Максимов, ЗР, 35.

Списък на думите по буква