ОТВЪРТАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТВЪ̀РТАМ, ‑аш, несв.; отвъртя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. отвъртя̀л, ‑а, ‑о, мн. отвъртѐли, прич. мин. страд. отвъртя̀н, ‑а, ‑о, мн. отвъртѐни, св., прех. Отвъртявам. Противоп. завъртам2. Той беше търговец.. Ходеше по селата, въртеше едно синджирче — ту го завъртваше, ту го отвърташе около големия си пръст. А. Каралийчев, ЛС, 56. отвъртам се, отвъртя се страд.