ОТВЯ̀ВАМ

ОТВЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; отвѐя, ‑ѐеш, мин. св. отвѐях и отвя̀х, прич. мин. св. деят. отвѐял и отвял, ‑а, ‑о, мн. отвѐли, прич. мин. страд. отвѐян и отвя̀н, ‑а, ‑о, мн. отвѐни и отвя̀т, ‑а, ‑о, мн. отвѐти, св., прех. 1. Обикн. за вятър, въздушна струя и под. — с веене отнасям нещо настрана, надалече; извявам. Пожарът не можеше да се пренесе върху другите саплъци и върху сградите, защото вятърът идеше отгоре, откъм чифлика и отвяваше искрите надолу към противната страна. Й. Йовков, ЧКГ, 282. Вятърът е отвял снега от другата част на покрива и той изглежда още по-вехт и прогнил. Ст. Загорчинов, Избр. пр. III, 372. Ето вече цял живот стърчи бориката над урвата и рони семена.. Но вятърът ги отвява. Н. Хайтов, ШГ, 207. Той е гологлав — вятърът е отвеял капелата му и тя е паднала на земята. Т. Влайков, Пр. I, 211. Станоя въздъхна облекчено. Дъхът му отвя няколко хартийки от масата. А. Христофоров, А, 268.

2. С веене отделям плявата от зърното, за да го почистя; вея, извявам. У Ангелови не завари никого. Само Калина с децата отвяваше жито на хармана. Никола взе една лопата и започна да подмята нагоре житото. В. Геновска, СГ, 488. Вълкадин си мислеше и за оная вечер през август, когато след като отвяха, сред хармана светна като злато голям куп жито. Й. Йовков, ЖС, 125. Отвяха толкова царевица, Севда и Стойко се съсипаха да въртят тежката веялка.. само зълвата не се показа на хармана. Г. Караславов, С, 112. За ден-два тя обра малкото слънчоглед,.. очука го, отвя го на старото решето и го сложи в хамбара. Ст. Марков, ДБ, 409. Орачът разорава земята, после посява семето на плодовете в нея; посеяното изникнува, пораснува, завързува, узрява; тогаз той го пожънва, овръхва го, отвява го и го прибира в житницата. П.Р. Славейков, ПЧ, 22-23. отвявам се, отвея се

страд. Мъглата навремени се отвява от вятъра и разкрива зейналата бездна. Бл. Димитрова, Лав., 118. Вятърът кара кораб по водата, вятър връти жерк, на вятър се отвява жито на гумно и проч. Н. Геров, ИФ I, 173.

◊ Отвява ме / отвее ме вятъра някъде. Разг. Отивам някъде без посока, без цел, неопределено къде. — Знаете ли защо дойдох тук чак от Шумен? — попита все тъй загледана пред себе си. — Нищо чудно — отвърна Вардарски небрежно. — Даскалска участ. Човек може да ни срещне по всички пътища, накъдето вятъра ни отвее. Д. Талев, ПК, 185. Да видя и града Ла Плата. А след това кой знае накъде ще ме отвее вятъра. Б. Шивачев, ПЮА, 130.

Списък на думите по буква