ОТГАДАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТГАДА̀ВАМ, ‑аш, несв.; отгада̀я, ‑а̀еш, мин. св. отгада̀х, св., прех. Отгатвам. Това трепетно очакване не остана незабелязано от майка му... При всяко негово потрепване тя още по-внимателно се вглеждаше във възбуденото му лице и се мъчеше да отгадае какво става с нейния син. П. Проданов, С, 87. За хиляден път Радка се помъчи да отгадае защо Захари вече не идва. Ст. Марков, ДБ, 456. — Анисия... — Кажи, бате?.. — Какво ти нося? — Не знам. — Отгадай. — Не мога. — Опитай. — Мъчна задача. Д. Спространов, С, 148. Пръв път бях чел разказ от Елин Пелин в ръкопис преди три години.. От пръв поглед можах да видя, че се срещам с мощен и самобитен творчески талант, и отгадах почти тая известност, която тъй скоро и тъй заслужено си спечели. К. Величков, Събр. съч. VIII, 188. отгадавам се, отгадая се. страд. Ружа Орлова.. не даде на никого обяснение какво са говорили през това време. Но от настроението ѝ, което не беше никак добро, можеше съвсем безпогрешно да се отгадае какъв ще да е бил резултатът от дългите преговори. К. Калчев, СТ, 24. Не говоря за обществото и читателите; трудно е да се отгадае колко са и как тачат те един писател. Думата е за онези, които съдят, отсъждат и присъждат в литературата. Сб??СЕП, 140. Накъде ще иде,/ пътя ѝ ся види:/ това не е мъчно/ да ся отгадае. У, 1871, 361.