ОТГАТКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТГА̀ТКА ж. Остар. Отгатване, отговор на гатанка или на заплетен въпрос. От Соколовите думи.. всичко стана ясно за Огнянова сега, и той намираше отгатката на енигмата. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 208. Тази мисъл [за уволнението на Балашев] я хвърли в униние: като че тя беше нагласила в душата си нещо.. някакво увързване с тоя момък, който за нея по лице беше "като Исус Христа", а в своята реч... дойде и като отгатка на някакъв неин сън. А. Страшимиров, Кр, 27.