ОТГЛАДУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТГЛАДУ̀ВАМ, ‑аш, несв. и св., прех. Търпя лишения, глад, обикн. за да добия, спечеля, спестя нещо. Срамота е, тате, да се свираме повече в тая дупка.. Те, дечица дал Господ, подрастват, не може повече да се трае и това е. — Прави, какво щеш, — поомекна старецът — нали сме отгладували малко парици, гледай та ги съсипи. Ст. Даскалов, МЧ, 127. Най-благородно, от все сърце помагал самият беден народ. Той отгладувал това, що давал. Хр. Бръзицов, НЦ, 249. Премръзналите сърца на зрителите са затоплени, в очите на всички блестят сълзите на умиление, като че щастието е изгряло не на платното, а в живота на всички тези мъже и жени, които са отгладували днес трийсетте лева за билета. О. Василев, ЖБ, 272-273.