ОТГЛЕДВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТГЛЀДВАМ, ‑аш, несв.; отглѐдам, ‑аш, мин. св. ‑ах, св., прех. Остар. и диал. Отглеждам. Те си гледаха прехраната, нашите бащи, и отгледваха чеда, като ги приготвяха за живот подобен на техния. П.П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 186. Тя няма да намери ни заслон, ни любов за пеленачето, какво ще го прави и как ще го отгледва тая старица? Ив. Вазов, Съч. VIII, 166. Някога, една година баща ѝ [на Николина] беше се заел да отгледва копринени буби. Г. Райчев, ЗлК, 92. И птичката е мъничка,/ и тя си челяд отгледва. Нар. пес., СбНУ ХIV, 46. Каква полза да говорим за народност, ако у нас я няма, ако у дома си сме чужденци, ако нашите майки ни отгледват децата в чужд дух? Лет., 1869, 147. отгледвам се, отгледам се страд. Едно време тях като са женели родителите им, без да ги питат, лошо ли беше? Пак се живот живееше, пак се челяд отгледваше. Ст. Чилингиров, РК, 175-176. Крави се чедо отгледват,/ ниви се с пари купуват,/ обич е веднъж на свет. Нар. пес. СбВСтТ, 628. Нито за търговия ми беше намерението, нито за печалби, нито пък минуваше през ума ми, какво имам деца, които трябва да се отгледват и възпитаят. Ил. Блъсков, СбНУ ХVIII, 561-562.