ОТГОВОРНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТГОВО̀РНИК, мн. ‑ци, м. Лице, което е поело задължение или е назначено да следи за изпълнението на нещо, за контрол и под. Вишо често се въртеше около тракторите.. От стопанството забелязаха неговия интерес към тракторите и когато стана дума за отговорник на тракторната бригада, назначиха него. И. Волен, МДС, 224. Във всеки окръг имаме по един отговорник за защита на природата.. За отговорници много често се поставят учители-биолози. ПЗ, 1981, кн. 10, 36. Нека господин капитанът посочи кой от пристигналите е политическият отговорник, за да почнат преговори. Х. Русев, ПЗ, 292. Отговорниците по чистотата в жилищните кооперации трябва да се съобразяват с реда, по който ще става извозването на сметта. ОФ, 1950, бр. 1754, 2.