ОТГОНВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТГО̀НВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от отгонвам и от отгонвам се. Несъвършенствата и злоупотребленията, които досега съществуват и които императорското правителство се занимава да унищожи, потвърдяват, вместо да опровергават, крайното отгонване на древните заблуждения. ДЗОИ (превод), 43.