ОТГОРЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТГО̀РЕ и (съкр. диал.) отго̀р нареч. 1. От високо, издигнато място (в посока надолу). Противоп. отдолу. Дона чу изстрелите и видя турците още като слизаха в долината. Видя ги отгоре, от площадката. Д. Талев, И, 423. Дърварите окачиха на дървото торбите си.. Чорба варят, сланина ядат. Гладен беше Мечо. Гледа отгоре, облизва се. Ем. Станев, ГЧ, 18. На синьото небе са не види ни едно облаченце; слънцето отгоре праща топлота. Л. Каравелов, Съч. IV, 55-56. Водата на тази воденица извирала отгоре из една пещера, която била високо горе в скалите. НБ, 1876, бр. 40, 157. // Откъм горната страна на населено място, улица. Противоп. отдолу. Отгоре, откъм другия край на селото, се зададоха двама мъже в кожухчета без ръкави. Кр. Григоров, Р, 6. Селямсъзът, наистина се зададе отгоре с риба в ръка. Ив. Вазов, Съч. VIII, 8.
2. На място, което е горната, външната страна на нещо, върху повърхността на нещо. Противоп. отдолу. Агата.. седеше в почетния кът на мек дюшек до непременното си орехово ковчеже, отгоре на което стояха наслагани валчеста мастилница от фарфор, турски пера от тръстика и хартия. Ив. Вазов, Съч. VIII, 68. Кой знае кому беше дошло на ум да го накара, но отгоре на самия локомобил се покачи Ганю биволарът. Й. Йовков, Ж 1920, 130. Когато Мирчо сложи [на купена] най-отгоре последния сноп,.. толкова се зарадва, че се провикна като зидар на нова къща. К. Петканов, СВ,
122. В едно като печка гореше огън и отгоре в две тенджери нещо се вареше или грееше. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1, 3. Виното не треба да е на трапезата отгоре; ти ще наливаш на гостете, но само когато са жадни. М. Балабанов, С (побълг.), 83. // За облекло — над, върху друга дреха. Противоп. отдолу. — Чакай, облечи това отгоре! — и тя му подаде връхна дреха. Ив. Вазов, Съч. ХI, 13. С един кожух отдолу и друг отгоре, облечен от глава до крака в кожи и космат, като ескимосец, той поизчисти големия си черногорски револвер. Й. Йовков, АМГ, 26. Въз сукманя облече един къс гиджелик от скъп морав джамфес; запаше отгоре обшития копринен пояс с позлатените чопразе. Т. Влайков, Съч. I, 42.
3. В най-горната част, в най-горния край на нещо. Противоп. отдолу. Ето кованото желязно сандъче, в което Пушкин е държал ръкописите под ключ.. Писалката, изгризана отгоре със зъби.., часовникът, чиито стрелки са спрели в деня на Пушкиновата смърт. А. Каралийчев, С, 123. Близо до тях бяха изправени дългите им дрянови криваци.. с гега отгоре. Й. Йовков, Ж 1920, 5-6. Разви полека нане Вуте шала, запуши дупката. Разгледа след това отвсякъде дънера, видя друга дупка отгоре, вдигна се полека на пръсти и запуши и нея с капата. Елин Пелин, Съч. IV, 244. Още по отблизо тя видя, че там са два байрака, от двете страни на една отворена порта, с арка отгоре. Ив. Вазов, Съч. ХII, 30.
4. По повърхността, по най-горния пласт, слой на нещо. Противоп. отдолу. Туй не било злато! .. Сребро е и отгоре само малко позлатено. Й. Йовков, Ж 1920, 189. Отгоре салатата се полива с растително масло и оцет на вкус. Л. Петров и др., БНК, 146. От насекомите едни живеят отгоре по земята, други вътре в земята. П.Р. Славейков, ПЧ, 9. Като се остави млякото да се устои, те [мехурчетата] изплуват и се набират отгоре над млякото, дето като се сгъстят, образуват сметана (каймак). Ступ., 1875, бр. 7-8, 60.
5. От горната, лицевата страна на нещо. Противоп. отдолу. Те [гларусите] бяха два вида: едни по-дребни, черни отгоре и бели по корема. Й. Йовков, ЧКГ, 110. — Ами че поседи още малко, де, — отвърна Ненко, като отпусна ръката на Райка и почна само да я гали отгоре. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 146.
6. Прен. От по-високо стъпало на някаква служебна, организационна или друга йерархия. Противоп. отдолу. Наложи се отгоре за кандидат един министър. Т. Влайков, Съч. III, 288. — .. Как тъй ти хрумна църква да градиш? — Че знам ли! Отгоре наредиха, пък и аз се позапалих. П. Незнакомов, СП, 40. Все по-често военните съдилища започнаха да издават такива присъди — окончателни присъди, които не подлежаха на обжалване.. Иван знаеше, че съдилищата не вършат всичко това на своя глава. Те получаваха нареждания отгоре. Г. Караславов, Т, 100. ● Обикн. с предл. над и (диал.) на. За означаване, че някой превъзхожда, стои по-високо от друг в някакво отношение. — Тук памет тряба, хей! И не само памет, ами един човек, дето не се е цапал в нашата. Като росна капка чист. Да стои отгоре и на чорбаджиите, и над нас. П. Тодоров, Събр. пр II, 396. — Абе, Меиле, кой човек е сам на земята. На всеки все има друг да е по-отгоре. М. Яворски, ХСП, 116. Злочест е онзи, който, за да бъде над простаците отгоре, мисли се задължен да я презира [изповедта]! Др. Цанков, ТМ (превод), 187. Ако человек и да живее така, както и другите животни, и ако и да е подложен на същите нужди.., той е и пак така отгоре над тях поставлен. Ем. Васкидович, ППДУ, 20. // Прен. В религиозните представи — от Бога, от небето. Когато слуша прошенията им, той [Отца] им провожда отгоре благостите, които са потребни за временното и вечното им благосъстояние. ИМЗ 1874-1881, 1882, 115. Тя [Жана Д' Арк] ся усетила, че е повикана отгоре да избави отечеството си. Й. Груев, КВИ (превод), 93.
7. В повече от необходимото, от това, което трябва да бъде, като допълнение, добавка, излишък (при даване или вземане на нещо, при плащане и под.). Искам да живея от литературен труд, а със сказките на първо време ще си помогна.. — Все пак от нашия град не очаквайте много... — Та аз и не очаквам. Само разноските и нещо, така, отгоре. Г. Караславов, Избр. съч. II, 42. — Като чух, че си дошъл, заклах я [овцата] курбан на бога.. Ето ти кожата на последната овца, ето ти отгоре и едно гърне мляко от мене. Елин Пелин, ПР, 169. Той повърна Вернону парите, колкото му длъжеше като приложи отгоре и лихвата им. С. Бобчев, ЖФ (превод), 43. Та на Кракра вест допрати [цар Василий]:/ "Давай, Кракро, и придавай.../ Сега нечем само Перник,/ сакам още прид отгоре:/ вран ти конец, остра сабя". П.Р. Славейков, Избр. пр I, 352. ● За означаване на превишаване мярката, предела, крайната степен на нещо. — Да ми вземе парите, да ме лъже, па и да ме бие отгоре, а? Елин Пелин, Съч. II, 97. — Какво мляко дириш? Нали го изпи до капка? — Слушай, бабо, пред мен такива не минават! Изпила си млякото, па се и преструваш отгоре. Ран Босилек, ВП, 100. — Слава богу, нищо му няма... Седя и си мисля, на всички тия беди отгоре, ако беше ни сполетяло и това чудо, какво ли щяхме да правим? Ст. Костов, Избр. тв, 452.
8. Остар. С числ. и същ., означаващо време. За срок от, в срок от, след. И тръгва тази тълпа.. към високата порта — да занесе молба со следните три точки..: да се вър‑
нат, в три дни отгоре, заточените владици. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 83. Имахми честта да чуйми, че са издала една българска книга тука за една година отгоре! Г, 1863, бр. 6, 45. В един месец отгоре, къщата, в която живееше дядо Иван със синовете си стана продавница. П. Р. Славейков, СК, 1852, 45. Впрочем, не мислете, че в 4 месеца отгоре децата ще са научат да пишат "калиграфия" и да четат бърже. Р. Каролев, РЗМ, 23-24.
9. Като предл. а) Разг. В съчет. с крат. лич. местоим. в дат. или с крат. възвр. местоим. си. Върху, връз. Минавайки под едно голямо дърво, часовоите усетили, че нещо скочило отгоре им и веднага се вцепенили и паднали на земята. Св. Минков, ПК, 5. Като изгриза колкото сухи кори бяха останали в торбата му, той хвърли отгоре си изтъркания си ямурлук и тозчас захърка. Й. Йовков, ЖС, 35. — Оставете ма! Изпразнете по-добре оръжията си отгоря ми, тук да умра! Не съм достоен аз вече да живея. З. Стоянов, ЗБВ II, 175. б) Разг. Само в съчет. с крат. лич. местоим. в дат. Против, срещу. — Давай го [яденето] на мене бе, господин докторе — рече той умолително и се облиза. — Защо го хабиш на вятъра?... Брех, че като скочи отгоре му оня ми ти доктор! Та негодник, та просяк, та какво ли не го нарече. Г. Караславов, Избр. съч. II, 116. На вторият ден са отказах да отида на лозята.. Разбира се, че вечерта ми дадоха хляб, след дълги мъмрения. Сичките викаха отгоре ми. З. Стоянов, ЗБВ I, 374. Да отхраня синове, че да скочат отгоре ми връз баща си. Й. Йовков, Б, 107. Всички турци гракнаха отгоре ти. Изядоха се от яд, че ги победихме. К. Петканов, Избр. съч., 19. в) Остар. и диал. За означаване на място, което се намира по-високо от нещо; над. Баба.. спусти отгоре огъня бучка тамянец, дядо се прекръсти и захваща да кади. Ил. Блъсков, С, 6. Бабичката събличали и хвърляли [във вира], ако тя е отивала към дъното, изваждали я и я изпращали у дома и; ако тя е оставала отгоре водата, тогава са я изгаряли, затова, че вече не можали да се съмняват, че тя е действително магьосница. Д. Писарев, ПУЖ (превод), 8.
◊ Вземам / взема отгоре си1 нещо. Разг. Помислям, че нещо казано (обикн. неприятно, оскърбително) се отнася до мене и се засягам, обиждам се от нещо. Ти си бил за плашило на турците, ама на: останал си да плашиш българите. — Кажи му де, кажи му: за бостанско плашило на врабците. Някой от младите взеха тия думи отгоре си и се обадиха в един глас: — Та ние да не сме врабчета? Ст. Чилингиров, ХНН, 163. Вземам / взема (поемам / поема) отгоре си нещо. Остар. Поемам, съгласен съм да нося ( грижа, отговорност и под.) Английският консул взе отгоре си грижата да изпрати и възпита в Англия децата на покойния [български юнак]. СПл, 1876, бр. 18, 70. Аз знам по опит.. доколко е деликатна и мъчна мисията на един учител.. и че той изпълнява несъвършено служението, което е поел отгоре си, ако не сполучи да разтвори детинския разум, да вкара в него най-драгоценните семена. Ч, 1875, кн. 7, 297. Излизам / изляза отгоре. Самост. или някому. Разг. Имам успех, надмощие в някаква борба, съревнование и под.; побеждавам. Той щеше да свети маслото на Бялото куче. Но така се случва, че Бялото куче винаги излиза отгоре. Нали му кучешка породата, отдалече надуши и веднага взема мерки. Кр. Григоров, Р, 69. Турците са прост народ и нашите все донякога ще могат да излязат отгоре му. Г. Дръндаров, ВЗ, 30. Излизам / изляза (изплувам) отгоре като зехтин (масло) <над вода<та>. Разг. Обикн. неодобр. Надвивам, побеждавам, наддумвам винаги, все се смятам за прав. Той тоз даскал мене хич не ми харесва! Все много знае, все той отгоре като зехтин над вода! Д. Марчевски, ДВ, 65. Капак похлупвам / похлупя отгоре на нещо. Разг. Съумявам да дам сполучлив отговор за нещо, веднага отвръщам на нещо. Пък едни уста отвори — не ти е работа! Речеш ли ѝ нещо, завчас капак му похлупи отгоре. Чудомир, Избр. пр, 14. Като капак (пискюл) отгоре. Разг. Като последна неприятност свръх други неприятни неща. Дядо Спас беше "бавачка". Като пискюл отгоре дойде на гости и академикът и като никога го притисна зле на шахматната дъска. ВН, 1958, бр. 2216, 4. На всичко<то> отгоре; на това (туй) отгоре. Разг. Не стига това, ами и свръх това като завършек на много беди и неприятности. — Какво е отражението на робството върху психологията на българина? — Ами преди всичко цялата енергия на този народ се изразходваше в съпротива.. На всичко отгоре унищожиха се и документи, доунищожи се история. Ив. Сарандев, ЕС, 101. — Ама... какво е станало? — преглътна Севда и се огледа. — Какво е станало ли? Това е станало на̀, че миткаш до никое време из сокаците, а на това отгоре и питаш. Г. Караславов, С, 199. — Тая работа няма да я бъде тъй! — изтърсва една вечер старият учител пред младото семейство. — Два месеца вече не сте внесли нито стотинка за храна. Не стига, че седите тук без наем, ами на туй отгоре и яденето си не плащате. Св. Минков, РТК, 168-169. На какво отгоре. Разг. Употребява се за изразяване на възмущение от съществуването или извършването на нещо без достатъчно основание, без необходимите мотиви. — Млади хора, пък вече нервни, нервни! — И на какво отгоре бе, на какво отгоре? — избоботи с впечатлителния си баритон Манчев. — Вчера се излюпило от някакъв си там институт и днес... Тарас, ТМТС, 85. То [бебето] стои безгласно,
като къс месо, слабо, сбръчкано, с голяма глава. Бабата никога не се решаваше да го погали: че на какво отгоре? М. Кремен, СС, 59. Отгоре — отгоре. Разг. Повърхностно, небрежно, набързо. След време той се залавяше за пощата. Ще я прегледа отгоре-отгоре, после ще прочете вестника и все ще поглежда часовника си. Ст. Марков, ДБ, 268. Да идем да изгледаме поне отгоре-отгоре главните павилиони в изложението. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 51.