ОТГРЪ̀ЩАМ

ОТГРЪ̀ЩАМ, ‑аш, несв.; отгъ̀рна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. отгъ̀рнат, св, прех. 1. Разтварям, откривам нещо загърнато, завито; разгръщам. Противоп. загръщам. Фенерът светеше и той помисли, че жена му е още будна. Отгърна брезента и видя, че спи. Ив. Давидков, КХ, 72. — Риба? Браво! Колко улови? — Има шест-седем по-едрички... Ей ги тука! — и бай Добри наивно отгръща кърпата на кошницата. Н. Стефанова, РП, 41. За дреха. Отговаря силни змей низ гора: / — Ти се не бой, Видо Белоградко, / отдалек че сабля да оставим, / отдалек че кожух отгърнем / отдалек чем от коня да слезнем! Нар. пес., СбНУ ХLIII, 276.

2. Разлиствам книга, вестник и под.; разгръщам. Като се прибрал в работилницата, отгърнал книгата и видял, че това било историята на българския народ. Д. Линков, ЗБ, 65-66. Той отгърна папката, зачете се и всички видяха, че лицето му се сгърчи в някаква жестока усмивка. Н. Кирилов, ПД, 129. С треперещи ръце той отгръщаше третата страница и жадно поглъщаше обявленията. Д. Кисьов, Щ, 346. отгръщам се, отгърна се страд.

ОТГРЪ̀ЩАМ СЕ несв.; отгъ̀рна се св., непрех. Обикн. третол. Диал. За време — оправя се, става хубаво, престава да вали; отварям се. Да се отгърне времето, ще ошумкаме и боба... Ст. Даскалов, ЕС, 191. В Мухтуя пет якутки втори ден обикаляха около едно тенекиено самолетче с надеждата, че времето ще се отгърне и те ще могат да отлетят при мъжете си в ловните райони. Й. Радичков, НД, 94-95. Едва когато наближиха празниците и за празниците като че се отгърна едно хубаво време, стана ясно за всички. Ст. Даскалов, МЧ, 156.

Списък на думите по буква